Себеуважението не може да се постигне без честната ни и обективна преценка за неуспехите ни- както втълпените ни от собствената ни критика, така и реалните провали. Всъщност няма как себеуважението да се достигне без уязвимост, себеприемане и автентичност.
Хората, които имат добри отношения със семейството, приятелите, колегите и общността, живеят по-дълго, боледуват по-малко и се радват на повече щастие, наслада и удовлетворение в живота. Какво ни пречи и какво ни помага, за да създаваме автентични взаимоотношения с другите?
Освен добрите условия на държавата, в която живеем, предпоставка за качеството на нашия живот, възможно ли е щастието да се научи и какво зависи от нас? Вдъхновено от “The Masterclass of Happiness”, Финландия, 2023 г.
Този пост не е дискусия за това дали трябва или не трябва да се правят аборти, а за въздействията и последствията от тях. Няма морал или осъждане, а само емпатично разглеждане на събитията и фактите и тяхното емоционално и житейско въздействие за жената, двойката и семейството
Характеристики за житейската нагласа на китайците - вярванията, обусловеностите, произтичащите от тях избори за живота, случването на връзките и семействата и реализацията на личния потенциал. Най-вече относно жените.
Прекарваме средно една пета от живота си в работа. И връзката, която създаваме с нашата работа, е от ключово значение за удовлетворението и щастието в живота ни. Няма формула за това какво ни прави щастливи в работата, но има ключови фактори, които допринасят за нашето удовлетворение, както и лични умения, които ни помагат да го изградим.
Повечето хора се страхуват от смъртта, защото се чувстват, сякаш не са живели истински, смятат, че са пропуснали твърде много или търсят бягство от непосилните събития на живота в утешението на Края.
Има ли идеален партньор? Как да го разпознаем? И дори и да съществува, и да успеем да се засечем в координатната система на вселената, той/тя ще остане ли такъв/ такава през променливите сезони на живота?
В един момент натрупаните компромиси, незачитането на истинските ти желания, те карат да се усъмниш, да си кажеш: "Това ли е животът, който искам да имам? Това ли са ролите, които искам да изпълнявам? Това ли съм аз?". И това не е просто криза, а е избухване на цялата ти потискана свобода на желанията, само че в закъснял и компенсаторен вид.
Пиша за този филм, защото чрез събитията и изборите в живота на главната героиня, той добре описва цяло едно поколение, обречено да се дави в океани от избори, където удовлетворението винаги се помрачава от въпросите...
Последните 10 години, все по-често ми задават въпросa дали въобще здравословната, сигурна връзка между двама партньори е нещо постижимо. И какво можем да направим, за да се случи тя в живота ни?
