Не съм сигурна, че мога да обобщавам в мащаб относно китайците, но в надграждащата ми работа с тях през последните 5 години съм установила някои характеристики на житейската им нагласа, които, ако не модел, то поне са мостра. Става въпрос за вярванията, обусловеностите, произтичащите от тях избори за живота, случването на връзките и семействата и реализацията на личния потенциал. Най-вече относно жените.
Едно дете в Китай и до днес е предимно годно, само ако е момче. Поради тази причина, за да се предпази плода, на някои места все още не е разрешено предварително да се знае пола на бебето и пак поради същата причина снахите, родили момиче, нямат еднакъв статут със съпругите, родили момче. Резултатът от това вярване е, че десет години след отмяната на закона за ограничаване на раждаемостта, който позволяваше само едно дете в семейството, жените все още носят белезите на вина, депресия, дисоциация и (авто)агресия, причинени от множество наложени аборти, предимно на бебета от женски пол.
Накратко, жените са самоунищожителни и емоционално разстроени, а мъжете- кастрирани и емоционално отрязани. Основната причина жените да са жестоки и истерични, или страхливи и инфантилни, не са само мъжете, а и майките и свекървите. Първите бият. Явно физическото насилие е мярката за безпощадност в лицето на крайната безпомощност. Вторите понякога бият, а понякога унижават. Да хвърлиш срам върху някого в Китай е най-силната стигма и един от най-големите поводи за срам за жената е да не успее да роди момче.
Статусът тук е според парите. Но жена с пари все още няма статус. Когато е “взета”, дори и да идва от заможно семейство, което е платило за нея, тя получава признание само при произвеждането на мъжки наследник. Работя с дъщерята на подобен злополучен съюз. Богатствата на майчиния й род се разпределят в семейството на баща й, за да “изплати” срама от раждането на дъщеря. Същата тази майка, макар самата тя да е пострадала, в последствие не позволява на дъщеря си, моята клиентка, да се разведе. “Жена без мъж не струва, дъще”.
Вярно е, че в Китай има и жени на високи позиции. Но никога, ако има мъж, който иска да ги заеме. Освен това по правило все пак си остава чисто женската работа- деца, домакинство и грижата за родителите и от двете страни. За мъжете е обидно да участват. До сега не съм срещала сам мъж с количка или малко дете, а по-големите деца вървят на разстояние от бащите си.
Най-голямата сила за жената остава тайният й съюз с майката на съпруга й. Разбира се, ако го е дарила с мъжко чедо, както вече уточнихме. И ако не са я отровили междувременно. Е, този сценарий е доста старомоден. Новият е толкова по-добър - сега жената има право да се образова, да избере професия и да се бори за кариерното си развитие, но някак си предвид всички заложени в нея програми, че е неравностойна, несъстоятелна и несъществуваща поради грешката на пола си- тя няма самочувствието да гони амбициите си. От нея се очаква да е наравно с мъжете, но е издърпала късата клечка и тръгва с няколко дължини по-назад, защото е сгрешена по рождение.
И в замяна на всичко това, какво получават жените в Китай?
Правото да се разведат, ако не им харесва безхаберното отношение на мъжа им. Срещу което обичайно са отхвърлени от собственото си семейство и като цяло след една такава неразбория, на тях самите не им се занимава повече с мъжете. Половете си живеят отделно, търпят се, където могат, защото трябва, и си го изкарват на децата, където не могат.
Ще ви кажа каква сделка сключват жените. Те са по-голямата част от населението на планетата и в частност тук в Китай, но продължават да си мълчат, надявайки се да получат признание, ако са много много послушни. Както каза един мой близък, по друг повод, но в същия смисъл, “ако това се случваше във Франция, всички жени вече щяха да са наизлезли по улиците и да са подпалили всички коли”. А тук оправданият гняв дори не хрумва.
Трудно ми е да работя в страна без уважение към жената, и трудно се пилят срастванията в психиката на жената с вековното й обезличаване.
От къде да започне психологическата трансформация? От жените, мъжете или майките? Има ли шанс жените да си възвърнат чувството за себестойност и да разберат, че мнозинството има сила?
Силата им не е във възмездието и в заявеното право, а в осъзнаването на един прост факт: животът се случва поради жената. Тя не е просто нужна, а съставна. И когато най-накрая всички разберем това, независимо в коя точка по света се намираме, всичко се завърта по правилния начин. Около Центъра.
