Щастието, това са другите
Потребността ни да създаваме връзки, да се свързваме с другите и да принадлежим, е първостепенна и е равносилна на това да се чувстваме живи. Многобройни научни проучвания доказват, че качеството на социалните връзки, които създаваме, е основен критерий за нашето физическо, емоционално и ментално здраве. Хората, които имат добри отношения със семейството, приятелите, колегите и общността, живеят по-дълго, боледуват по-малко и се радват на повече щастие, наслада и удовлетворение в живота. Какво ни пречи и какво ни помага, за да създаваме автентични взаимоотношения с другите?
Френският философ и писател Сартр споделя, че твърдението му “Адът, това са другите” е често погрешно разбрано. Другите не са нашите врагове, “лошите” - скритата смърт на нашите възможности. Смисълът е, че другите са в основата на собственото ни познание за това кои сме ние. Другите до голяма степен само отразяват нашите емоции, липси, страхове, травми, желания…
Един урок, който научих по трудния начин, е, че ВСЕКИ ЧОВЕК В ЖИВОТА МИ СЛУЖИ ЗА ПРОЗРЕНИЕ. Всяка една връзка, било то лична или професионална, разкрива нещо за мен самата.
Признавам, че през по-голямата част от живота си, когато се сблъсквах с проблем във взаимоотношенията, аз най-често ги приключвах. Или правех всичко възможно, за да отблъсна човека и в крайна сметка, той сам си тръгваше. За съжаление, същата проблематична ситуация отново се проявяваше и в следващата ми връзка.
Вторият токсичен модел, който следвах, когато възникнеше проблем във връзката, е когато се правех, че не го забелязвам. Оставах с една тъпа болка, с която привиквах и постепенно се превръщах в един нещастен, недудоволетворен и негодуващ човек. Още една задънена улица, защото обвиненията, оплакванията, негодуванието са все пречки да създаваме качествени връзки.
Третият начин беше свързан с това да анализирам проблема и предимно да търся причините в другия - какво той не е направил или е направил. Отказвах да поема отговорност за моя дял в ситуацията. Изживявах се като жертва, което отново блокираше всякаква промяна или придвижване в живота ми.
Когато влизаме в ролята на жертви, ние отказваме да поемем лична отговорност за това, което внасяме в нашите връзки. Поемането на отговорност винаги е ресурс. Възможност да погледнем към себе си - историята, която носим, от какво семейство идваме и как се свързваме с другите - как са ни обичали, как са обичали нашите предци. Хората и връзките в живота ни до голяма степен са повторение на минали ситуации - ние привличаме хора, които ни дават отражение на някакви вътрешни неразрешени динамики, които вече са заложени и сме наследили от рожденото ни семейство. Другите често отразяват това, което е важно да погледнем - наследството, което провокира появата на тази динамика в настоящето.
Днес, когато имам конфликт, предизвикателство или проблем в някое взаимоотношение, аз ги възприемам като ОБРАТНА ВРЪЗКА - като пътен знак, който ме води към човека, който искам да съм. В нашите взаимоотношения с другите ние трябва да имаме смелостта да поемем отговорност и да направим така, че да сме щастливи. Или ако това не е възможно - да си тръгнем по добър начин.
Споделям ви още един ключ, който помага за повече удовлетворение във връзките- спомняте ли си разговорът на Алиса (от страната на чудесата) и Белия заек. Когато тя го пита: “ОБИЧАШ ЛИ МЕ?”, той отговаря: “Не, не те обичам! Ако не обичаш себе си поне малко, ако не създадеш кураж от любов към себе си и щастие в сърцето си, слабите наранявания, причинени от другите, ще станат смъртоносни и ще те унищожат. Първият път, когато те видях, сключих договор със себе си: „Ще избягвам да те обичам, докато не се научиш да обичаш себе си.“
Когато нямаме усещането за себестойност, която се подхранва от добрата грижа за нас самите - за тялото ни, за умственото и духовното ни удовлетворение, ние очакваме някой друг да го направи вместо нас. И тогава се получава така, че нямаме ресурси да се грижим и за връзката с другия.
Само когато АЗ СЪМ СВОБОДЕН, аз срещам другия като свободен човек. Тогава той е възможност за проявлението на моята автентичност, значимост и потенциал, а аз - за неговите.
Да бъдем заобиколени от хора, с които се чувстваме сигурни, уважени и приети, това изисква лична работа. Социалният ни живот е една жива система, която се нуждае от грижи и тази грижа започва с грижата за самите нас. Това е избор, в който да (се) инвестираме ден след ден, година след година – избор, който ни носи огромни ползи. Ако възнамерявате да направите едно нещо тази година, за да осигурите собственото си здраве и щастие, намерете време да подхранвате и развивате взаимоотношенията си, като започнете с начина, по който се свързвате себе си.
Текст: Анна Стоянова
