09.12.2022

За личната свобода и компромисите в живота

1. Към какво води компромисът?

Когато вече сме постигнали нещата, които сме смятали, че искаме, отметнали сме изискванията в списъка на общоприетия начин за живот, се появява онзи глас в нас, който ни казва: „Половината от живота ми вече изтече. Щастлив ли съм? Това ли е животът, който искам да имам? Така ли искам да изживея остатъка от живота си? Това ли съм аз?“. Твоето поведение до сега те е предпазвало от критики, карало те е да си създаваш илюзията за сигурност и постижения, но в един момент, незачитането на истинските ти желания и натрупаните компромиси, водят до криза на средната възраст. И това не е просто криза, а е избухване на цялата ти потискана свобода на желанията, само че в закъснял и компенсаторен вид.

Човекът, който вечно прави компромиси, всъщност предава себе си, защото ги прави с цел да спечели другите, за да отговори на очакванията им, за да получи тяхното одобрение или, за да се предпази от евентуална критика или раздяла. Прави ги, за да продължи да чувства, че принадлежи, но точно в този момент той престава да принадлежи на себе си. И не е уважаван, защото не се държи уважително към себе си. Компромисът винаги е свързан със страх и правейки компромиси, утвърждаваме страховете си. Колкото повече компромиси правим, толкова по-малко себеуважение изпитваме и толкова по-малко вътрешна сила.

Компромисът оставя този, който го прави, с усещането, че е жертва, с несъгласие и възражение, които често са потиснати, и едновременно с това му придават и един ореол на „светец“, на по-отстъпчивия, на по-мъдрия, на по-извисения. По този начин постъпката на жертващия се всъщност гневи и него самия, и този, с когото има взаимоотношения. Тогава неизменно се поражда чувството, че другият му дължи нещо. Но това не е известно на другия, защото той или не подозира, или не го касае. И така „дължимото“ никога няма да бъде изплатено.

Човекът, който често прави компромиси, е винаги недоволен и вирее в среда на недостиг, на вътрешен дисбаланс, който проектира във всичките си взаимоотношения. Обичайно такъв човек е „даващ“, за да компенсира липсите, които усеща. Няма по-голямо чувство на ощетеност от това на вечно даващия, на този, който винаги казва „да“.

2. Във всяка връзка – семейна, романтична, приятелска, колегиална – се налага понякога да правим компромиси.

Често правим компромис за нещо малко, като кой филм да гледаме или в кое кафе да седнем. Но как определяме кое е малко и дали то няма да ни остави неприятно чувство, че сме се съгласили с другия? Тук трябва да внимаваме за следното: ако решим да го направим, наясно ли сме каква е мотивацията ни зад това? Ако сменим мнението си или поведението си, защото се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени, критикувани или застрашени, то тогава правим компромис от страх. Ако обаче искаме да променим мнението или поведението си, защото искаме да направим нещо за другия като жест на любов или от добро чувство, без да се опасяваме от едни евентуални последствия, тогава промяната е свързана с любов. Компромисът е здравословен когато се промениш за себе си, защото го искаш. Без страх.

Въпросът за компромисите е винаги въпрос на вътрешната ти себестойност. Можеш да приемеш решението на другия и да направиш компромис, само ако научиш нещо от болката, която ще изпиташ, когато си в противоречие със себе си. Не можеш да живееш в свобода, без да разочароваш някои хора. Трябва да се научиш как да живееш малко повече сам и да си поставиш като приоритет да следваш собствения си живот, своите критерии за правилност и да си склонен да поемеш последствията от това.

3. Как да се разбираме с хората, ако не отстъпваме?

Отстъпването и компромисът не са едно и също нещо. Да следваш собственото си желание не е налагане над другия, а е свобода – за теб и за другия, стига да не изискваш от никого да се съобразява с теб. Свободният човек не е неотстъпчив – напротив, той не държи да е прав, да се наложи или да покаже на другите какво е правилно. Свободният човек просто следва своя път и желание, без да вдига много шум и без да изисква друг да го следва в този път. Той има смелостта да е индивидуалност. Нашите ценности и това кои сме, не бива да бъдат компрометирани. Компромисите ни подкрепят да останем малки, страхливи и да се правим на незначителни.

Нашата себестойност и това кои сме, не са валидни, само ако другите ни одобрят. От деца сме се научили да се съобразяваме и да търсим как да се напаснем, и това е било интелигентно, защото тогава е трябвало да оцеляваме. Сега, като големи и самостоятелни хора, трябва да си върнем чувството за свобода, възможността за избор, като напуснем малкото си семейство и представите си за принадлежност и да се отворим към нещо много по-голямо, да принадлежим на самия живот, да му служим. Само тогава можем да движим напред. Само тогава можем да получим това, за което наистина копнеем в живота си и което си струва.

4. Какво означава да имаме себестойност? Какво е характерно за хората, които имат вътрешно усещане за стойност?

Когато спреш да се опитваш да пасваш на хората около теб и усетиш като най-голям свой приоритет да си верен на себе си. И за да имаш вяра в себе си, е необходимо да следваш няколко критерия:

• Граници – как поставяш граници, можеш ли да казваш Не, да избираш себе си, да знаеш кое е правилно и кое не е правилно за теб.

• Истинност – да правиш това, което казваш и да говориш само това, което вече правиш. Да си в хармония с мислите, постъпките и действията си, да си свързан с чувствата си.

• Отговорност - ако обещаеш нещо, да го направиш. Или да си признаеш, ако не можеш да го направиш. Да не обвиняваш, да не прехвърляш отговорността, да не се държиш като жертва. Да можеш да държиш и другите отговорни за техните постъпки. Това изисква заявяване и сила.

• Дискретност – да имаш вътрешната сила да не обсъждаш другите – нещо, което е много трудно за нас тук в България. Клюкаренето, осъждането и обсъждането. Това също отнема от вътрешната си сила и в крайна сметка – от себестойността ни.

• Интегритет (вътрешна сила) – да избереш смелостта пред комфорта, да си изградиш добри ценности и да ги практикуваш, да не се поддаваш на страховете си и да правиш компромиси заради тях.

• Емпатия и състрадание – Да помолиш за помощ, без да се осъждаш и да помогнеш, без да осъждаш другия. Да си чувствителен за своите нужди и за нуждите на другите, без на всяка цена да чувстваш отговорност за тях. Да имаш сърце.

• Щедрост – Може би това е най-трудното. Да не си мнителен. Да не възприемаш всичко лично. Да имаш здраво чувство за хумор. Да не си идентифициран с мястото на жертвата, на потърпевшия, на ощетения. Да имаш чувство за действителността (да не си наивен) и заедно с това, да вярваш в хората, вместо да ги заобикаляш. Да имаш връзка с ПО-ГОЛЯМОТО.

Работя с толкова много хора, които са стигнали до зависимости, мразят работата си, искат да захвърлят всичко, само защото са послушали съветите на някой друг в по-ранните си години, или не са си дали време сами да разберат какво искат. Ние имаме култура на страх от провала, но тя е нездравословна и ни затваря в добре утъпкания път и клетка на „проверените“ неща, на наложените ценности и на готовите отговори, които в крайна сметка не ни вършат работа. Аз съм за това децата да не следват добре познатия ред – училище- университет- сватба- деца-кариера, да си позволят да пътуват, да четат, да се срещат с хора от всички посоки на живота. Да са отворени за живия живот, за истинското знание чрез личните си преживявания и интелигентността си, а не от опита „втора ръка“ на доброжелателните близки. Това означава да си малко повече сам, малко повече бунтар, по-смел и по-решителен. Да вярваш на себе си, на Пътя и на Живота. Да усещаш принадлежността си не към някого, а към Цялото.

„Истинската принадлежност и самоуважението не са разменна стока, за чиято стойност да преговаряме със света. Истината за това кои сме ние е вътре в сърцето. Повикът за смелост е свързан със стремежа да предпазим дивото си сърце от постоянните оценки, особено от тези, които сами си поставяме.“ - Брене Браун

Тагове: себестойност, свобода, компромис, сила, смелост, щастие

Последни публикации

25.11.2022

НИКОГА ПОВЕЧЕ!

НИКОГА ПОВЕЧЕ! – Интервю на Василена Василева с Елица Великова за Ротаракт – Велико Търново, по повод 25 ноември - Ден на борбата срещу домашното насилие

Виж повече

11.11.2022

Защо срамът е по-голям от страха?

Всяка агресия е реакция на травма и всяко понасяне на агресия – адаптация към травма. Нужно е да усвоим способите, чрез които ние самите да бъдем безопасно и сигурно присъствие за хората, с които сме свързани.

Виж повече

04.11.2022

Щастието: ТИ.

Как да култивираме и поддържаме състоянието на щастие в живота си?

Виж повече

09.10.2022

Страстта като свобода да си позволиш да се чувстваш добре

Всеки от нас носи отговорност да поддържа своята страст, плам и жизненост, защото тя е е единственото ни проявление, в което се чувстваме свободни.

Виж повече

19.08.2022

Следвай мечтите си в движение

Как разбирам дали една книга ми е харесала? Когато я преживявам, движа се с нея за известно време, чувствам героите й близки, а темите и диалозите й – свои.

Виж повече

06.08.2022

За смисъла на света, любовта и живота…

Пиша за този филм, защото чрез събитията и изборите в живота на главната героиня, той добре описва цяло едно поколение, обречено да се дави в океани от избори, където удовлетворението винаги се помрачава от въпросите...

Виж повече

За личната свобода и компромисите в живота

Последни публикации

Популярни курсове

Тагове

Информация

Контакти

Предложения

Институт за терапия и експресивни изкуства