Този пост не е дискусия за това дали трябва или не трябва да се правят аборти, а за въздействията и последствията от тях. Няма морал или осъждане, а само емпатично разглеждане на събитията и фактите и тяхното емоционално и житейско въздействие за жената, двойката и семейството. Всеки е свободен да има своя лична убеденост кое е правилно в собствения му живот, но е важно да се поеме отговорност за онова, което сме избрали и в което вярваме. И в другите случаи, в които прекъсването на бременност не е било по избор, е важно да признаем чувствата, да ги трансформираме, вместо да ги избягваме, и да излезем от усещането, че сме жертва. Да се помирим със Съдбата.

СИСТЕМНАТА ЦЯЛОСТ

Всеки, който стане част от една система, принадлежи. Това включва и неродените - аборти, помятания, мъртвородените и починалите при или след раждане. Децата, които са “пропуснати” могат да създадат симптоми и последствия както за родителите, така и за другите деца, ако има такива, докато тяхното място не бъде отчетено и чувствата, свързани с тяхната загуба, не се признаят и отработят. Понякога тези последствия са трансгенерационни: майка губи дете, нейната дъщеря повтаря същата съдба; майка прави насилствен аборт, дъщерята страда от ендометриоза и репродуктивни проблеми. Прекъснатите бременности често създават предпоставки за отсъстващи или забравени хора, с които другите деца в семейството могат да се идентифицират. Например едно “трудно” или затворено дете, което страни от другите и се държи като отхвърлено може да носи идентификация с абортирано дете, на което му е отказано правото да живее. Проява за заплитане може да е чувство за вина в оцелялото дете, ако то усеща присъствието на свой брат или сестра, заради което ще саботира щастието и предоставените му възможности в живота, за да “няма повече” от нероденото. Това е скритата ни лоялност и сляпа любов.

Неродените заемат определено място и то не бива и не може да бъде заето от никой друг. Има значение дали си отгледан като единствено дете (защото след теб има два спонтанни аборта, за които никога не се споменава), или си едно от три деца. Различно е усещането, ако си представиш, че преди теб е можело да има по-голям брат, например, чието присъствие винаги си търсел и искал, или си отгледан като “най-голямото дете”. Много хора стигат до дълбоко отпускане и приемане, когато усетят и заемат своето правилно място. Никой от децата не осъжда аборта като факт, но реакции се пораждат, ако мястото не е признато.

НЕПРИЗНАТИ ЧУВСТВА

Както с всяко целенасочено или неволно действие в живота ни, и абортите имат последствия- емоционални и житейски.

Особено с напредъка на медицината и свободният достъп до средствата за елиминиране на ранна бременност, много жени и двойки не придават особено значение на избора си да прекъснат един потенциален живот. Понякога връзката се определя като “неподходяща” или партньорът като “неправилен” и не малко жени дори не информират мъжете, с които забременяват, за решението си да абортират. В нередки случаи на спонтанни аборти, болката, неприемането и гнева, както и безпомощността пред случилото се са толкова непосилни, че майката или и двамата партньори избират да не говорят за събитието, а просто да “преминат нататък” и да се насочат с нов и още по-амбициозен устрем към създаването на ново бебе.
Научно е доказано, че всяка болка, която не е отработена, поражда травма и тя се предава епигенетично- през поколенията. Това е в сила дори още повече, когато събитието е семейна тайна. Освен изтласкването на потенциалния човешки живот от паметта се потулват и чувствата, свързани с него- тъга, вина, гняв, безпомощност, тревожност. Те се превръщат в симптоми за жената или за някой от последващо поколение. Тук е важно да се отбележи и мястото на мъжа- неговото участие или безучастност, връзката между двамата родители. 

Няма случайна любов. Всяка връзка, в която се случва зачеване, е съдбовна и нейното значение не може да бъде смалено. Включват се дори и връзки, които са без ангажимент, дори и онези, които включват сексуален акт не по взаимно съгласие. Значимостта на мъжа и връзката, колкото и мимолетна или “неправилна” да е била, е нужно да бъде отчетена, защото е обвързала двама души по съдбовен и траен начин, след който винаги има последствия. Нито детето, нито мъжът могат да бъдат заличени. Могат само да бъдат признати чувствата, да се разпредели отговорността и да се интегрира случилото се в личната история и в паметта на семейството.

Често краят на една бременност води до края на една връзка, дори и двойката да остане заедно. Особено, ако има взаимно или едностранно обвиняване. От друга страна, ако и двамата партньори поемат отговорност за избора си (или съгласието си с избора на другия), те могат да се обединят с нова любов и да задълбочат връзката си. Същият добър ефект следва, ако двамата партньори намерят пространство за болката на другия и своята собствена, ако са изправени пред факта на загуба не по свое желание, вместо да насочат гнева си към Съдбата, един срещу друг или към себе си. 

КРАЙНОТО РЕШЕНИЕ ВИНАГИ Е НА ЖЕНАТА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ЗА НЕЯ СА ПОВЕЧЕ

Тъй като бременността се случва в тялото на жената, нейното решение е винаги последно и крайно, както и въздействията за нея са по-силни, ако преживява помятане или е принудена да направи медицински аборт.
Жената има правото да извърши аборт и понякога с това тя заявява позицията си спрямо партньора си, като отхвърля и него, и детето му, и понякога това води до страх и отчуждение в другите живи деца, ако има такива- защото те усещат властта на майката потенциално да направи същото и с тях. При множество аборти - мярка, която в някои култури се използва вместо противозачатъчни средства - в жената се поражда жестокост, която се възприема от другите деца със страх. Това е и нейният гняв към мъжа. Има тежки последствия, ако жена почине по време на раждане или при аборт, които могат да продължат да се проявяват поколения наред като терминални болести, страх от мъжете, гняв към мъжете, депресии.

Ако се признае акта на аборта и родителите (и особено майката) се съгласят да понесат своята вина- тя не е морална, а житейска- като следствие на проявения свободен избор- тогава последствията могат да бъдат заличени и събитието- интегрирано в паметта. Подобно съгласие е нужно и при неумишлено прекъснатите бременности- майката и бащата заедно оплакват детето си и приемат съдбата- неговата и своята. Има двойки, които не успяват да “пуснат” изгубеното дете- честват деня, в който е трябвало да се роди, пазят вещи, приготвени за посрещането му- но така не дават възможност раната да зарасне и да се излекува. Ритуалите на помена е добре да се поддържат само няколко месеца, след което детето остава в спомена и паметта, но е нужно да се остави да си отиде…

Повече за ритуалите и добрите практики от СЕМЕЙНИТЕ КОНСТЕЛАЦИИ можете да разберете от онлайн семинара:
https://www.artstherapyinstitute.bg/item/abortite-kogato-jivota-svurshva-predi-da-zapochne