психолог и арттерапевт, водещ на семейни констелации, преподавател
Има магистърска степен по Експресивна арт терапия от European Graduate School, Саас – Фе, Швейцария и по психология от American University of London, UK.
Директор и създател на Институт за изкуство и терапия, София и водещ на семинари, обучения и терапевтични групи.
Специализирала е в широк спектър от психологически методи на работа, като лекуване на травми от детството, консултиране, семейна терапия, групи за себеизследване. Водила е семинари в редица страни, сред които Гърция, Турция, Русия, Китай, Литва, Мексико, Италия и др.
От 2004 г. работи с възрастни, деца и двойки, като използва методите на семейната терапия, системните семейни констелации, терапия на детски травми и експресивните изкуства в индивидуална и групова терапевтична работа.
Контакти
elitsavelikova@gmail.com
Тел.: 0888 802 383
архитект на щастие, арттерапевт, творчески директор
Учи журналистика в ULB (Брюксел), след което завършва двугодишна програма за Арт Директор в MAS (Miami Ad School).
Същевременно се специализира в широк спектър от обучения в областта на поведенческата психология и участва в множество допълнителни сертифицирани курсове на международни специалисти по темата за щастието.
Успешно завършва двугодишно обучение за фасилитатор по метода семейни констелации и едногодишно обучение за арт-терапевт в Институт за терапия и експресивни изкуства.
Контакти:
0893 577 471
фасилитатор на семейни и структурни констелации, режисьор
Петко Милаков е практикуващ фасилитатор на семейни и структурни констелации, както и сертифициран медиатор за разрешаване на спорове и конфликти.
Завършва театрална режисура в град Яш, Румъния през 2011 г. и активно работи в областта на сценичните изкуства. Същевременно, през последните 12 години се фокусира и върху метода на Семейните констелации и развива своя интерес и експертиза в тази област. През 2020 г. успешно завършва двугодишно обучение за фасилитатор по метода при психолога и арт-терапевт Елица Великова в Институт за терапия и експресивни изкуства. През 2022 г. се обучава и в областта на медиацията - метод за разрешаване на спорове и конфликти. Този широк спектър от знания и опит му позволява да подпомага хората да намират конструктивни решения и постигат хармония както вътре в себе си, така и в отношенията си с другите.
Моето развитие нямаше да бъде възможно без професионализма на Елица Великова, нейното водене от...
Моето развитие нямаше да бъде възможно без професионализма на Елица Великова, нейното водене от мястото на тук и сега със смирение, решителност и вътрешна радост, които предаде на всички нас. Нейното умение да предаде дълбоки и комплексни теми по прост, разбираем и прагматичен начин бе силно въздействащо за мен. До подобно майсторство съм се докосвал само когато съм се срещал с едни от най-добрите фасилитатори в света. Елица го прави по свой уникален за себе си начин и затова за мен е вдъхновяващ пример!
“Много завои, пещери и запушени места ми показа този процес. Трудно, като при раждане се...
“Много завои, пещери и запушени места ми показа този процес. Трудно, като при раждане се оказа! Стискам си палци Твореца да продължава да увеличава дебита през новите места, които се отвориха. Да живея своята истина минава през доста страхове. Казвайки и правейки я губя контрол върху другия и ситуацията. Прилича на Смърт, но съдържа Живота. Камъчето ми е “Доверие” в моята истина и в Процеса. Доверие във вените - лекарството, което ще спаси живота ми. И поредният знак от календара за днешният ден “Можеш да избягаш от онова, което тича след теб, но не и от онова, което тича в теб.” Благодаря ви за споделеното пътуване и до скоро!"
“В свят, в който отвсякъде ни бомбардират с идеи за това каква трябва да бъде успешната жена,...
“В свят, в който отвсякъде ни бомбардират с идеи за това каква трябва да бъде успешната жена, е много лесно да загубиш връзката със себе си и с личните си качества. Кое е най-силното, което притежавам и коя съм аз? Винаги ме е занимавал този въпрос и в последните години съм свалила доста пластове идеи, послания, представи и модели от себе си на това коя не съм. И все пък коя точно съм оставаше не напълно ясно. Не съм очаквала, че в митологичните женски образи може да има толкова подтекст, послание и подкрепа за женската ми личност. Много ми харесва как в този формат са съчетани методи от сферата на арттерапията, констелациите, работа със сянката, източни медитативни практики и как всичко е перфектно дозирано, така че да се създаде атмосфера на мекота, лекота, подкрепа и радост. Да се преоткриваш и подкрепяш в такава атмосфера е може би едно от най-лечебните преживявания за женските ни души. За мен това е процес, съчетаващ лекота и грижа с голяма дълбочина и аз си взех от него една ценна стабилна основа за моите женски качества, които след процеса започнаха да разцъфват пред очите ми. Пожелавам на всяка една жена да преживее това.”
"За мен курсът беше едно пътуване към себе си, което ми подейства освобождаващо, отпускащо и...
"За мен курсът беше едно пътуване към себе си, което ми подейства освобождаващо, отпускащо и вдъхновяващо! Благодарна съм на себе си, че избрах да го преживея! Благодарна съм на Елица Великова за предоставената възможност и подкрепата, която получавах през цялото време!"
Експресивната арт терапия комбинира всички изкуства – визуалните, пластичните и дигиталните, музика, театър, движение/танц, приказки, поезия.
Творчеството и лечението лежат на една и съща основа – движението към баланс, хармония с потока на живота, щедрост, прозрачност, свързаност, смисъл, цялостност. Това движение се случва както вътре в човека, така и между хората и във връзката ни със заобикалящата ни среда и с духовното измерение.
Трансформацията е присъща както на терапията, така и на творческия процес. И в двете се изисква доверие, поемане на рискове, смелост, любов, надежда, вяра, сетивно и емоционално изразяване. Изкуствата предлагат незаменимо пространство на свобода, удоволствие, безопасност, релаксация и искреност, в което ние да оформяме и изследваме своите теми и проблеми, познатото и непознатото, да развиваме съзнанието си.
Използването на изкуството няма за цел да създаде естетически продукт, а да подкрепи човека, да му помогне да живее с това, което е, да преодолява и трансформира, да оформя и открива смисъл, да бъде с другите.
В процеса на работа могат да се натрупат художествени умения, но не е необходимо човек да бъде творец, за да се лекува с арт терапия. Изкуството е просто начин да погледнеш в себе си и да дадеш форма и глас на проблемите.
КАК РАБОТИ
Експресивната арт терапия използва творческия процес и творческия продукт с терапевтична цел. Използват се както традиционните методи на психотерапията и консултирането – споделяне, изследване, обратна връзка, така и невербални способи за изразяване чрез всички видове изкуства: рисуване, моделиране, музика, движение, театър, поезия. Арт терапията придава на процеса на себеизследване автентичност, пълнота, конкретност, вещественост, красота, смисъл и игривост.
Използваме въображението като начин да открием алтернативни решения, да излезем поне за кратко от затруднението си, да надникнем там, където иначе не се осмеляваме да погледнем по един внимателен, щадящ и ресурсно-ориентиран начин.
Ако се чувстваме изолирани, откъснати от себе си и неспособни да се справим с дадена житейска ситуация като деца или възрастни, експресивната арт терапия предоставя безопасна рамка, в която да изследваме, наблюдаваме и развиваме нови модели на поведения; променяме се заедно с процеса на творене.
При децата тази промяна става естествено, в играта “наужким”, с вродената им способност да се адаптират и да откликват, да изразяват и освобождават. Включвайки цялото тяло, всички сетива и творчески източници в нас, експресивната арт терапия подкрепя естествената ни способност да поемаме здравословен риск и да направим необходимите промени.
ЗА КОГО Е ПОДХОДЯЩА:
• За деца на всички възрасти – от най-малките (2 – 3 год.), до юношеството. Арт терапията за деца е най-лесната форма за достъп и трансформация на вътрешните им нужди и проблеми. Сесиите са предимно основани на практически упражнения (творчески задачи), чрез които се натрупват умения, развиват се моторните способности, въображението, социално-емоционалното израстване.
• За възрастни на всички възрасти – до най-големите. Съществува и арт терапия дори за лежащо болни пациенти – в домашни условия или болници, изкуството подкрепя чрез свързване с ресурсите. Могат да се разгледат теми от всякакво естество – през творческия подход.
• За социални работници, детски и клинични психолози, ресурсни учители– като допълнение към тяхната вече установена практика на консултиране и работа с хора.
• За родители, двойки и семейства – като средство за взаимодействие и общуване, което рядко имаме възможност да си осигурим в ежедневието
Арт терапията се прилага в много различни клинични и лични случаи:
• При депресия, ниско самочувствие, проблеми в общуването
• При проблеми със съня (кошмари)
• При трудни взаимоотношения (родител – дете, между партньори и т.н.)
• При разводи и раздели
• При осиновяване
• При възстановяване след травма, насилие и злоупотреба
• Като допълнение към медицинско лечение при тежки заболявания с продължителен престой в болница
• Чудесно подкрепя деца с проблеми от аутистичния спектър
• За себеизследване
При желание, свържете се с нас за индивидуален час на 0888 88 53 06, или като ни пишете на: info@artstherapyinstitute.bg
КАКВО Е СЕМЕЙНА КОНСТЕЛАЦИЯ
Методът семейни констелации е създаден от немския терапевт Берт Хелингер, в следствие на наблюденията си на по-примитивни племена, където семейните взаимоотношения не са наложени, а следват вътрешен ред, основан на взаимодействието през поколенията и колективното поле.
Индивидуалното ни поведение, чувствата и нагласите ни се разглеждат и осмислят в контекста на по-голямата група, тъй като всеки човек е част от дадено семейство и поема определени роли в семейната структура. Системната работа разкрива как съдбите на предхождащите ни хора от семейството влияят на дошлите по-късно. Всеки един член от семейството, включително и тези, които са си заминали поради смърт, болест или раздяла, присъства енергийно и влияе на другите около него. По подобен начин потиснатите емоции на хората в семейството също присъстват и се поемат от другите в системата.
Съществува определена семейна съвест, която пази цялостта на семейната система. Тази цялост се крие в скритите порядки, които подпомагат потока на системната енергия в услуга на свързването. При семействата тази енергия е любовта; когато порядките се пренебрегват, любовта бива наранена и хората в семейството, обикновено децата, попадат под натиска на системата да се възстанови дисбаланса. Тогава те проявяват много симптоми, с които да привлекат вниманието – агресивно поведение, често боледуване, проблемно общуване.
Методът минава през много етапи на наблюдения и опити, използвайки психодраматичните и Гещалт подходи, семейната системна терапия (Вирджиния Сетайър).
МЕТОД НА РАБОТА
Начинът за „претворяване“ на скритата семейна динамика е като някой от участниците работи с конкретна тема, която да бъде изследвана с помощта на представители в група или индивидуално (чрез символи). Изследването на семейната структура и връзките между членовете на семейството може да помогне за възстановяването на естествения баланс на цялата система.
Когато има поставена тема, фасилитаторът провежда интервю с клиента за значими факти от фамилната система. Много важно е да се постави точно и ясно темата на констелацията. След това клиентът избира представители за всеки човек на семейството, който е включен в констелацията (на случаен принцип), както и човек от групата, който да представлява него самия. След това ги поставя според вътрешното си усещане един спрямо друг в пространството на констелацията. След като всички представители са разположени, клиентът сяда при другите участници в групата, за да наблюдава случващото се.
Тогава започва движението, което е водено единствено от вътрешните усещания на представителите. От своите места представителите получават достъп до усещанията на хората, за които са избрани. Фасилитаторът задава поред въпроси на представителите и работи в синхрон с тях, за да помогне да се разреши темата на клиента и да се възстанови естествения поток на любовта. Често в края на констелацията клиентът влиза във възстановената система, заемайки мястото на своя представител, за да усети тази нова позиция и значението, която тя носи. Процесът помага клиентът да осъзнае възможните емоционални или съдбовни заплитания, които носи, за да може да се освободи и да живее пълноценно.
Констелациите работят на ментално, емоционално и енергийно ниво. Ефектът на констелацията се постига още при осъзнаването на скритата динамика в семейството, а с времето се усеща и енергийното въздействие на лечение, когато пресъздадената семейна ситуация се пренесе и в действителния живот. Когато един човек от системата се промени (клиентът), това променя и цялата система.
ЗАЩО И ЗА КОГО СА ПОЛЕЗНИ КОНСТЕЛАЦИИТЕ
Фамилните системни констелации ни позволяват да се справим с:
• несъзнателни механизми, които мотивират нашето съществуване
• блокажи и вярвания, които носим от раждането си
• съдовни “заплитания”, дължащи се на преживявания в живота на предците ни.
Могат да се разгледат най-разнообразни теми:
• Неуспехи в общуването, в живота, в работата, във взаимоотношенията
• Болести и емоционални и психични разстройства
• професионални разочарования и организационни (бизнес) въпроси
• проблемите на нашите деца
• вътрешни конфликти на личността
Работата с констелации е полезна за:
• изясняване и подобряване на отношенията в семейството, двойката
• изясняване на проблемите, свързани с работата
• за намиране на точното място в живота, получаване на сила и способност за действие; свързване с ресурсите
• за осъзнаване на текуща ситуация, труден период в живота, развод, проблеми със съжителството, стрес
• при самосъмнение или при неспособност за вземане на решение на лично или професионално ниво;
• за подобряване на взаимоотношенията с децата и за подкрепа при възпитанието им.
КАК ДА СИ НАПРАВЯ КОНСТЕЛАЦИЯ
Семейна констелация може да се прави в група и индивидуално. Някои хора предпочитат личната работа, тъй като не са готови да се разкрият пред група. Много може да се постигне в индивидуален формат (използват се фигури и символи на маса). Но силата и въздействието на колективното поле е несравнимо по-голяма при участие в група.
Семейните констелации могат да се ползват по три начина:
1️⃣. Единият начин е просто да присъствате, наблюдавайки констелациите на други участници. Важно е да знаем, че никога не сме съвсем отстрани, когато сме в такава група. Случващото се в работата на другите ни въздейства винаги и нещо във вас самите неизменно се придвижва към повече разбиране, приемане и лекота.
2️⃣. Вторият начин да учите е като участвате е като представител в констелация на друг участник. Ролите, в които участвате, по някакъв начин винаги са свързани лично с вас и този опит безпорно ще разшири представата ви за вас самите и за възможностите на самия метод. Понякога преживяването ви в роля може да бъде изключително интензивно и трансформиращо, по-силно от всичко друго.
3️⃣. Третият начин е като поставите лична тема за работа. Този подход може да доведе до директно разрешение на вашия казус, както може и да покаже какво пречи на темата ви да получи търсеното разрешение в този момент.
За да поставите лична тема за работа- подход, който може да доведе до директно разрешение на вашия казус, запознайте се с често задаваните въпроси, както и с въпросника, който ще послужи за вашата лична тема от тук:
https://demo.artstherapyinstitute.bg/item/semeini-konstelacii-s-lichni-temi?tab=materials#t
Вижте програмата с текущите събития, за да изберете удобен формат за участие, или се свържете за уговаряне на индивидуална констелация!
Как да разберем травмите на вътрешното си дете и да се върнем към здравословни отношения като партньори и родители
КАКВО Е “ВЪТРЕШНОТО ДЕТЕ”?
“Вътрешното дете” е част от нашата психика - онази, в която са останали заседнали стари болезнени спомени, травми, непреработени емоции; но вътрешното дете е и онази част от нас, която носи нашия пълен потенциал, всички качества на Същността, всички възможности.
Връзката с детето в нас е основа на всички взаимоотношения в живота ни... Вътрешната ни система за взаимодействие с другите и света се гради върху начините, по които сме преживели ЛЮБОВТА в семейството си като деца, какво сме научили за себе си и как средата ни е оформила. При нарушения по време на нашето отглеждане - а те неизменно се случват, дори и с най-добри намерения от хората, които се грижат за нас - се получават различни видове поведения с цел адаптация, които бележат всички наши последващи срещи с хората. Оставаме на емоционалната възраст на детето, което сме били и не можем да реагираме от настоящия момент като зрял възрастен. Повечето време живеем в миналото, реагираме от миналото и циклим в непечеливши поведения.
В този световноизвестен процес по първична терапия - лекуване на вътрешното дете - ще се върнем назад във времето от 12 годишна възраст до зачеването, като си изясняваме усвоените през тези първи години обусловености и пластовете фалшиви личностности, придобити с цел да се приспособим към семейната обстановка. Стари, заключени емоции, които влияят на живота ни като възрастни, ще бъдат освободени, като така ще създадем мост обратно към истинското ни Аз, така че то да може да намери израз в нови форми на творчество и любов. Като трансформираме проблемите от всеки етап от детството, ние си възвръщаме съществени същностни качества – естествената ни интелигентност, невинност, вдъхновение, смелост, способността ни да поставяме здравословни граници, радостта и смеха, усещането за посока в живота, любовта и т.н.
Ще се научим как да откриваме и подкрепяме Детето вътре в нас, за да сме пълноценни в живота си и като партньори, родители, професионалисти.
ЗАЩО ПРАВИМ ТОЗИ ПРОЦЕС?
В този процес ще се върнем назад във времето, свързани от една различна гледна точка и ще открием и излекуваме ситуации от миналото, което ще ни даде възможност в настоящия момент да имаме избор и да реагираме по един по- здравословен начин.
Ще се върнем назад в детството си, ще видим целия товар който носим, структурата на личността ни и кое е това, което най-много пречи, за да имаме правилни и щастливи отношения със света около нас.
Лечителното в този процес е освен, че осъзнаваме какво се е случило в миналото, успяваме да създадем една нова връзка, между нас като възрастен и детето вътре в нас. Така можем да започнем да се грижим за себе си по един нов начин и да не търсим обичта отвън.
Чрез процеса успяваме да се освободим от онези влияния, компромиси и неписани договори, които несъзнателно сме направили като деца, за да оцелеем в определени ситуации, но които и до днес продължаваме да следваме, независмо, че отдавна не е нужно да го правим. Така саботираме връзките си, обещанията си, себеуважението си.
Терапевтичният процес - Лекуване на детски травми - се предлага в резидентна интензивна група като групов преоцес или в индивидуални сесии. Ако имате интерес, свържете се с нас на телефон: 0888 802 383 или ни пишете на имейл: info@artstherapyinstitute.bg
• Какво е щастието?
• Можем ли да се научим да бъдем щастливи?
• Има ли пряк път към щастието?
В "Опасни връзки" с Радина Червенова, по темата за щастието говорим с арт терапевта Елица Великова и действащия архитект на щастието Анна Стоянова:
https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/opasni-vrazki-kak-da-gradim-shtastieto-si.html?fbclid=IwAR1szOHg4u4BJRZCW3wslGC8Q7DiIJ_eBElnTD6Jp56tsTJtYSmeAIf3__o
"…В живота си ние жените научаваме за себе си чрез няколко роли, които работим усърдно да изпълняваме добре – майка, дъщеря, съпруга. Понякога с изява в професионален план, но между тези роли. А кои сме в действителност и какво означава лично за теб да бъдеш жена?
…Обучени сме така, че да чувстваме стойността си само по няколко критерия: как сме отразени в мъжките погледи (красота), как даваме на другите и се грижим (майчинство) и дали принадлежим на някого (тук не се гледа любовта, а статуса). Затова първо се борим да придобием тези неща, а след това да ги запазим колкото се може по-дълго. И така загубваме себе си, истинската си искра, неопитоменото в нас. Позиционираме се като жени, но не се чувстваме такива.
…Какво ни прави жени? Връзката ни със самите себе си. Тишината, която позволяваме. Забавянето в забързания свят. Вдъхновението от книги, филми, изкуство. Творчеството във всичките му форми. Писането като начин да се осмислим. Да приемем загубата като част от живота – всеки месец губим яйцеклетки – и да усетим как незабележимо участваме в кръговрата на живота. Да сме внимателни за всеки ден – защото във всеки ден можем да преживеем нещо прекрасно и то да ни отдалечи от битовизма. Така се съхраняваме млади, жизнени, активни. Да запазим хумора си. Той е един от основните инструменти, с които да се справяме с невъзможни ситуации или абсурди. Да се научим да се разделяме. Да изхвърляме стари вещи. Да пускаме от себе си. Детокс във всичките му форми. Важно е да си дадем всичко, което искаме. Но и да не се идентифицираме с него. Да променяме стари навици, да се възобновяваме всеки ден. Да продължим да откриваме нови вътрешни полета и вечни вътрешни хоризонти, към които да се стремим. Да поддържаме мечтите си активни. Да намерим златната си среда – среда, в която НЕ остаряваме…”
Цялата статия на Елица Великова можете да прочетете в мартенския брой на списание “Жената днес”.
Според Елица Великова, психолог и арт терапевт, водещ на семейни констелации и преподавател, любовта ни привлича, защото е загадка, защото чрез нея има какво да изследваме по отношение на себе си и нейните измерения.
През целия си живот се борим с импулса си за индивидуалност и необходимостта ни да принадлежим някъде, а изкуството на добрите взаимоотношения се намира в балансирането между тези две противоречия. И ако любовта е основата, която ни се дава и която не можем сами да си причиним, връзката е въпрос на избор. Носим отговорност за качеството на нашите връзки и за това как участваме в тях и кои сме всъщност в отношенията си. И макар любовта да е всичко, има и случаи, в които тя не е достатъчна. Висшата ѝ форма обаче се проявява тогава, когато успеем да се свържем с партньора на физическо, емоционално и духовно ниво. Защото няма неправилни партньори, има значение само колко наясно сме със самите себе си и с това, което търсим у другия.
На гости на БНР Христо Ботев, Елица Великова разговаря с Таня Димова за Любовта като динамика между двама. Слушайте от тук:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101779880
“Имаме нужда от сигурността да принадлежим – на някого или нещо – и едновременно с това имаме потребност от свободата да изследваме други възможности. Браним свободата си, но непрекъснато търсим структура, в която тя да има смисъл. Ценим сигурността, но продължителното спокойствие ни кара да копнеем за нещо ново, за повече спонтанност и изненадващи преживявания. Искаме дълбокото отпускане с другия, но ни липсва тръпката на нестихващата страст. Устремени сме към пълно сливане с нашата „половинка“, но и често сме по-спокойни, ако имаме „задна вратичка“ за изход. Държим на правото си да бъдем флуидни в ангажираността си към връзката, но в определени моменти чувстваме разнообразието от опции като празнота и апатия. Искаме криле, но имаме ли корени? И обратното..."
Какви са страховете ни във връзката? Ако искаме да усвоим повече качеството на свобода…Ако искаме да усвоим повече качествата на сигурност или отдаване…Какво можем да направим?
Можете да прочете цялата статия на Елица Великова във февруарския брой на списание ELLE.
Елица Великова на гости на “Преди Обед” в предаването „Опасни връзки“ с Радина Червенова.
Разговор за компромисите, които правим в живота, за смелостта да застанем зад себе си, за измеримите критерии, които изграждат себестойността ни - границите, интегритета, ценностите и способността да поемаме отговорност. И за смисъла на това да обичаме себе си, на себеприемането.
• Къде е границата между здравословния и опасния компромис?
• Кога компромисът ни превръща в жертва и няма добра функция нито за даващия, нито за получаващия?
• Можем ли да живеем смело, без да разочароваме никого?
• Кои са измеримите критерии, които изграждат себестойността ни?
• Какво означава да обичаш и приемаш себе си?
“Всеки който ни разсмива успява да проникне в нашите граници - ние ставаме по-отворени един за друг. В този смисъл, хуморът се явява като един лубрикант за взаимоотношенията, както в социален, така и в личен план.“
Днес Елица Великова е на гости в студиото на Преди Обед и с Радина Червенова и Дими Деянски (стендъп комедиант) си говорят за ролята на ХУМОРА в партньорските отношения, защо е важно да се смеем и как до го правим по-често.
Предаването гледайте от тук:
https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/opasni-vrazki-s-radina-chervenova-roljata-na-humora-v-partnyorskite-otnoshenija.html
Един разговор на Елица Великова с Лилия Илиева за списание “Ева”
Храната е първата ни връзка с майката и от там – несполучлив заместител на любовта и спокойствието в живота ни.
Ако при раждането бебето е отделено от майката, или майката не е на разположение да отговори на нуждите му, в детето се поражда усещането за тревожност. Първо се протяга с молба, после се гневи и накрая се отказва да иска и заключва способността си да получава.
Често, точно защото не сме способни да даваме на себе си и да получаваме в живота си, компенсираме с храна. Тя е бърз начин да се „снабдим“, но това не може да запълни емоционалната ни липса.
Много от нашите потиснати емоции се превръщат в симптоми на храненето. Чувството, че не сме желани или че сме били отхвърлени може да се прояви като анорексия. Тя често е симптом на потиснат агресивен импулс към майката. Подобна динамика се крие и зад хранителните алергии и непоносимости.
Булимията, от друга страна, се появява като реакция при децата към конфликти между родителите им. Дори те да не са разведени, когато детето се чувства заставено да избира страна, на съзнателно ниво става защитник или съюзник на единия родител, но на несъзнателно ниво ще изпита необходимост да бъде и до другия, отхвърления родител. Затова приема храна, но и я „връща“. Булимията често е опит да се справим с агресия, която съществува между родителите, и която не можем да „храносмелим“.
Цялата статия-интервю с Елица Великова по темата за хранителните разстройства и за някои от механизмите за справяне с тях, можете да прочетете в юнския брой на списание "Ева".
Един разговор на Елица Великова с Георги Йорданов, в който търсим отговор на ключови житейски въпроси:
• Защо е важно да излезем от рожденото семейство и какъв е здравословният начин да го направим?
• Кога реално порастваме и какво означава да поемем отговорност за нашите собствени решения?
• Как отношението ни към нашите майка и баща влияят на изграждането на партньорски ни връзки в живота?
• Защо е важно да имаме близост с родителя от същия пол?
• Откъде идва усещането че не съм достатъчно добър? Какво се крие зад неувереността?
• Как можем да повишим нашата себестойност и да подкрепим нашия потенциал, като излекуваме детските си травми?
• От къде идва трудността в изграждане на дългосрочна връзка между мъжа и жената днес?
? Слушайте или гледайте епизода на подкаста “Автентичност” @AuthCast в:
Spotify: https://open.spotify.com/episode/3FFv29HmBMmfPaOAYWHfy3?si=jogYCPfpRw2bWRrusnwMLw&fbclid=IwAR1DaeV8je4_jqbARMXV6d7EXY7o8IrenBerhm_PtqKbmDuQ-2a5ANBpUCc&nd=1
Google Podcasts: https://bit.ly/38MmNwz
YouTube: https://www.youtube.com/watch?v=jhz0aZb3CfE
В студито на “Преди обед”, Елица Великова гостува на Радина Червенова. Един кратък разговор по една важна тема - за тийнейджъри, които си признават, че са хомосексуални.
• Кои са грешките, които родителите най-често допускат когато разберат, че децата им имат различна сексуална ориентация?
• Може ли различната сексуалност да се “поправи” с терапия?
• Как да говорим за различната си сексуална ориентация със семейството?
Гледайте предаването от тук:
https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/opasni-vrazki-kak-da-govorim-za-razlichnata-si-seksualna-orientacija-sas-semejstvoto.html?fbclid=IwAR2IA4aZYTfy7hGh_-oy0mKxlV8nIe8onY3_cp48zh5YVMGhsmO0SMVFXis
Елица Великова гостува на ЖЕНАТА ДНЕС, “Пуснете на свобода лудостта на жената” (тема на броя: “География на женската душа”)
"Магнетичното в жената е нейната „лудост“. Нейната устойчивост да чувства, нейната сила да провокира, нейното величие да привлича. Автентичността е излъчване, което е следствие от много неща: как се отнасяме към себе си, към света, какви избори правим, дали живеем своята истина, проявяваме ли се точно каквито сме, или най-добре – живеем ли образа си на онази, която искаме да бъдем?"
Прочетете цялата статия:
https://www.jenatadnes.com/tema-na-broia/pusnete-na-svoboda-ludostta-na-jenata/
“Опасни връзки: Има ли наследствени модели на поведение?” Разговор за семейните констелации и арттерапията.
“Семейните констелации ни позволяват да открием нови решения, които да приложим в ежедневието. Позволяват ни да се превъплатяваме…Ние всъщност представляваме една конфигурация и това което на мене ми се случва може да повлияе на много поколения от тук нататък. Защото гените ни се променят. Когато се случи една травма в поколенията и тя не е отработена, има много изследвания, които показват как следващото поколение, дори новородени бебета, носят повишени количества на кортизол - хормона, който ни помага да се справяме след стрес.“ - Елица Великова
Гледайте предаването от тук:
https://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/opasni-vrazki-ima-li-nasledstveni-modeli-na-povedenie.html
Един разговор с Цветелина Лалева за изневярата, за желанието да променим партньора и за това трябва ли да правим компромиси.
Със сигурност ще разклатим някои от митовете, които са част от разбиранията ви. Ще провокира динамиката в изневярата, където в 99% от случаите единият партньор е задължително „жертва“, а другият е „причинителят.“
Ц. Лалева: Истина ли е или мит, че единият обича повече от другия? Е. Великова: Как се измерва това? Балансът на даване и получаване в отношенията е винаги субективен и зависи от много фактори, включително и семействата, от които идват двамата партньори. Но сме запленени от идеята за „безусловната“ любов и вероятно за това си създаваме подобни митове. Само една майка може потенциално да обича безусловно. В партньорствата такава нагласа не върши добра работа, защото създава дисбаланс. Единият става прекалено „даващ“, „светец“, и другият ще чувства вина, която в крайна сметка ще го накара да си тръгне по един или друг начин.
Прочетете цялото интервю:
https://www.bubblesdreams.com/elitsa-velikova-zdravoslovno-e-da-dopuskash-onova-koeto-ne-te-kara-da-izmeniash-na-svoiata-sashtnost/
Елица Великова гостува на Катерина Чонова, в Media Psychologia:
“Щастието е състояние на духа, не емоция. Не бива да му поставяме условия, “Ако забогатея”, “Ако имам партньор”, “Ако родя дете” и т.н. Можеш да преживяваш щастие и в катарзиса на силни емоции, в отдаването на това, което е. Приемаш случващото се, докато се опитваш да го промениш, доколкото зависи от теб.” - Елица Великова
К. Чонова: Какво може да върне щастието в душата на една жена?
Е.Великова: Насладата от собственото й тяло, да го обича и да бъде с отворени сетива, във взаимодействие с всичко присъстващо, да чувства и да преживява красота – своята и човешката. Нужно е да си върне естествеността, да се свърже с природата, със себе си. Да си напомня за съзидателната сила, която живее в тялото й. Помага, ако не се изтощава, ако отдава поне толкова грижа към себе си, колкото и към другите. Ако оставя понякога нещата да се случват, вместо да ги организира. Когато умее да се отпуска. Когато не е майка на всички. Когато успее да се забави. Да има моменти на пълно отдаване.
Прочетете цялото интервю от тук:
https://mediapsihologia.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81-%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0/
Интервю с Елица Великова с Цветелина Лалева за списание “Grazia”:
Ц. Лалева: Какво се случва с децата, чиито родители не са на разположение или липсват?
Е. Великова: Ако детето е било отделено или отхвърлено от майка си, ако тя е била емоционално дистанцирана, когато то е имало нужда от нея, се случва така нареченото „прекъснато движение към майката". Движението на протягане прави човек уязвим и в този момент несъзнателно той може да реши никога вече да не се отвори към друг, тъй като това го прави слаб и несигурен, и никога повече да не се изложи на „опасността" да зависи от някого или да се чувства отхвърлен. Оттам се появява модел, в който човек се изгражда като самодостатъчен, но му е трудно да допусне близост и да се довери. Такива хора имат множество връзки, не допускат задълбочаване на отношенията. Действат като „антизависими" и възможността за близост ги кара да бягат в паралелни връзки, работа или изолация.
Прочетете цялото интервю от тук:
https://www.graziaonline.bg/lifestyle/psychology/18885/lyubovta-v-predishnite-pokoleniya-vliyae-varxu-vrazkite-ni
На гости в предаването “За думите” на Венета Гаврилова по БНР:
Венета Г.: Как се тълкува зависимостта, в контекста на Семейните Констелации
Елица В.: Берт Хелингер, основателя на метода СК казва, че в момента в който ти се родиш - вече не си свободен. Защото се раждаш в определена среда, която е неизменна даденост в твоя живот. И това което помага на човек да се чувства свободен е приемането на ограниченията, което не означава примиряването с тях. Означава съгласяване, дълбок покой с онова което СА обстоятелства в твоя живот - аз съм роден точно с тези родители, с тази съдба, с това тяло и ограниченията в него.
Има неща, през които така или иначе трябва да преминем, и други които съзнателно избираме- това е нашата свободна воля. . И ако ти се съгласиш с онова което не можеш да промениш, от там ще дойде и усещането за свобода.”
Слушайте цялото интервю:
https://bnr.bg/hristobotev/post/101530047
Елица Великова госутва на “Жената днес”
Елица Великова: Няма абсолютни критерии за женственост, нито поредни изисквания, на които трябва да отговаряме, за да сме „перфектни жени“. Важно е да открием какво ни кара да се чувстваме добре в собствената си кожа, какво ни кара да се усмихваме, да обичаме тялото си, да се наслаждаваме на красотата – такава, каквато я възприемаме за себе си. Важно е да си дадем време, да се забавим, да имаме връзка с тялото си, със земята, да сме отворени с всички сетива. Да се събираме с други жени – по-възрастни, по-млади, без определена цел. Женските срещи, женските споделяния, умението да бъдеш с други жени е важно качество, но да не залитаме в съревнование, завист или клюкарене.
Възможността да се отпуснеш в компанията на други жени и да получиш от тях, преди да се впуснеш отново към мъжете, е ритуал за съзряването на жената. Хубаво е, ако си успял да се сдобриш с майка си, да я приемеш, но и също да успееш да си тръгнеш от нея. Важно е да се свържеш с подкрепата на жените в твоя род, да усещаш принадлежност. Да танцуваш и да се движиш с усещане за творческата мощ в твоето женско тяло. Помага, ако не се напъваш, а оставяш понякога нещата да се случват. Ако не си майка на всички. Ако правиш малки ритуали, които те карат да се чувстваш красива в собствените си очи. Ако отдаваш същата грижа, която полагаш за другите, и към себе си.
Цялото интервю можете да прочетете от тук:
https://www.jenatadnes.com/monolozi-na-v/elitsa-velikova-jenata-e-skritiyat-potentsial-na-sveta/?fbclid=IwAR0FVvdKgNKYbkuzuKKDel3nkCpOosTBTKoDvpEzF38bifOSq54DREuxQ0c
Интервю с Елица Великова за радио Алма матер Класик ФМ
За извънредното време, толерантността към различните адаптации спрямо него и арттерапията като ресурс.
Слушайте цялото интервю:
https://www.facebook.com/artstherapyinstitute.bg/videos/1869426796524967
Интервю с Елица Великова за “КЛИНИКА”
Когато децата рисуват, те използват не само своето въображение, но се опират и на своето възприятие за света и хората около тях. За разлика от възрастните, които мислят и премислят и съответно – могат да скрият или да преувеличат своите емоции, то малките творци по-скоро дават воля на всичко, което ги вълнува. Поради това детската рисунка може да бъде изключително показателна. Това е и един от най-често използваните методи за извличане на информация за състоянието и чувствата на малчуганите. Как може да се разчитат детските рисунки, попитахме Елица Великова, която е психолог и арт терапевт.
“Не е задължително черното да е знак за депресия, то е цветът на Батман, който впечатлява момчетата.”
Статията може да прочетете тук:
https://clinica.bg/4601-Когато-рисунките-говорят
Интервю на Елица Великова с Ива Тодорова за списание “Осем”
Арттерапията помага да победим стреса, да върнем връзката с любимия и да намерим себе си със силата на творенето.
„Случва се интересен процес. Белият лист показва точната динамика на отношенията - кой води, кой поставя основата, как се разбира двойката за общата цел, към какво гледа. Наблюдаваме процеса, крайния резултат и анализираме заедно. Понеже темите за взаимоотношенията в двойката не се адресират директно, а косвено, чрез творческия процес, откритията са уникални. Идват спонтанно."
Прочетете цялото интервю от тук:
https://www.spisanie8.bg/рубрики/личности/4547-изкуството-на-живота.html
