ИДЕАЛНИЯТ ПАРТНЬОР или Може ли да задържим ЛЮБОВТА?
Има ли идеален партньор? Как да го разпознаем? И дори и да съществува, и да успеем да се засечем в координатната система на вселената, той/тя ще остане ли такъв/ такава през променливите сезони на живота?
От опит знам, разбира се, че животът е прекалено изненадващ, разнообразен или кофти, за да очаквам от любовта да дойде по предвидими, предначертани пътища, или онлайн. Въпреки това съм изкушена да начертая нещо като профил на съвършения партньор. Нарочно, заради празника. Аз, разбира се, ще говоря от своята женска гледна точка. Преведете си го на свой език, езикът на съвършената любов за вас. Да започнем.
Изглежда добре, но не му липсва известна неравномерност на чертите: например еднократно счупен нос или характерен белег по рождение. Необикновено интелигентен е, но никога педантичен; интелектът му е подправен с чувство за хумор. Това изобщо е най-важно от всичко: хуморът. Може да се смее в леглото. Умее да (си) доставя удоволствие и няма задръжки. Може да комуникира, без битовизми. Не се състезава за медали от ежедневна признателност и се грижи, без да го прави за угаждане. Кои са другите му предимства? Щедрост, нежност, разбирането, че не винаги трябва да е прав, игривост и знанието, че най-добрият секс се случва, когато партньорите споделят фантазиите си. Щедростта му може да се изразява в това, че прави омлет в неделя сутрин, че пуска правилното парче в точния момент, че казва отключваща дума, когато съм потънала. И може прекрасно да си прекарва времето и сам. Той е честен и притежава онова старомодно качество, което се нарича интегритет. Емоционално е дотолкова стабилен и открит, че да знам в какво се впускам с него и не обвинява другите за своите пропуски и слабости. Вероятно списъкът може да продължи. И през годините се променя.
Съществува ли подобен образец на всички добродетели изобщо? Или трябва да се откажем от него? Мислех си, че съм отписала идеалния партньор, но в действителност митовете, с които сме захранени в детството, никога не си отиват докрай. Просто представата ни за съвършенство се редактира от опита. Стигнем ли до съвършения партньор, за да заживеем „happily ever after” – бихме спрели да се развиваме.
В крайна сметка идеалният партньор е този, който вижда в нас най-доброто и не се отказва от тази представа, дори когато ние сме разклатени в основата си. Когато любовта му е не само за тази, която сме, но и за тази, която бихме могли да станем; с визията си той ни помага да намерим пътя към себе си. С подобна сила на наша страна, ние можем да проявим най-доброто от себе си, и да отвърнем с още от същото.
Една връзка, която продължава, непрекъснато се променя. Идеалният партньор преобразява себе си и другия чрез любовта, всеки ден. Двамата са свързани в готовността си да бъдат преобразени, да се отдават, наслаждават безрезервно, безгранично, неприлично, не на съвършения образ пред себе си, а на съвършеното чувство в себе си. И случващото се помежду им остава загадка.
Том Робинс пише: „Когато загадката на една връзка си отива, и любова си отива. Толкова е просто. За нас е важна не толкова любовта, колкото самата загадка. Любовната връзка може би е просто начин да се сблъскаме със загадката и ние копнеем любовта да продължи, за да продължи екстазът от близостта със загадката. Ако загадката стои неподвижна,това противоречи на природните закони, и все пак, тя е винаги наблизо, някъде - един свят от другата страна на огледалото, едно обещание в поредния чифт очи, които ни се усмихват. Романтиката на новата любов, романтиката на сомотата, романтиката на древните пирамиди и далечните звезди - това са просто подходи за среща със загадката. И все пак не знаем как да я задържим завинаги. Но мога и ще ви припомня два от най-важните факта, които знам:
1. Всичко е част от романтиката
2. Никога не е прекалено късно да имаш щастливо детство.“
