В Китай се срещнах с първият си AI- робот, който разнася храна по стаите в хотела. Много е мил, сам си вика асансьора, сам се качва по етажите, намира точната стая и прибира и парите. Преведоха ми, че казва: “Моля, запазете централното място в асансьора за мен. Радвам се, че мога да споделя пътуването си с вас”. Замислих се за бъдещето, което идва.
Най-голямото предизвикателство тук все още е „какво ще кажат другите“. Какво ще си помислят за мен. Как да бъда перфектен според очакванията, така че да си спестя болката от отхвърляне, срама да разочаровам някого – включително и колеги, шефове, обществото.
Китай е страна, в която нашироко и надалеч отсъстват чувствата. Да чувстваш е опасно. Защото току-виж се пробуди в теб някой порив за промяна- много по-безопасно е просто да се оплакваш или да набиеш детето си, или жена си.
Как мога сам да осигуря бизнесът ми да работи успешно и да се развива? Кой и какво е част от него? Какво кара системата на един независим предприемач да процъфтява?
Изграждането на увереност и себеуважение в детето, на първо място е свързано с усещането за доброта - да отглеждаме децата си така, че те да се чувстват добре отвътре- безусловно ценени, обичани и достойни, дори когато се държат “лошо”.
Има нещо много специално в ритрийтите навън. Те са място временно, на възможностите, убежище на личното щастие по трудния път между „би трябвало“ и „искам“. Само когато се измъкнем от познатото, от обичайните си роли и свалим няколко кожи на (нередна) вина, започваме да дишаме наново.
Себеуважението не може да се постигне без честната ни и обективна преценка за неуспехите ни- както втълпените ни от собствената ни критика, така и реалните провали. Всъщност няма как себеуважението да се достигне без уязвимост, себеприемане и автентичност.
За седмицата с Тери Риъл и Естер Перел в Коста Рика - седмица, посветена на новия подход за “сурова интимност” - нашите взаимоотношения са нашата биосфера и установяването на личен и взаимен баланс са основната му съставка.
Ако нашите избори се ръководят от потребността ни да търсим признание от другите, ние се съгласяваме да живеем, следвайки очакванията на хора, които искат да бъдем "определен тип човек", което води до страдание и неудовлетворение, защото ни отдалечава от нашата истинска същност и потенциал.
Въпреки че не успя да пристигне в България за семинара “Тайните- скритите динамики в семейната история”, Карло Сарачино посвети време, за да изпрати своето послание на българската си публика.
Хората, които имат добри отношения със семейството, приятелите, колегите и общността, живеят по-дълго, боледуват по-малко и се радват на повече щастие, наслада и удовлетворение в живота. Какво ни пречи и какво ни помага, за да създаваме автентични взаимоотношения с другите?
Освен добрите условия на държавата, в която живеем, предпоставка за качеството на нашия живот, възможно ли е щастието да се научи и какво зависи от нас? Вдъхновено от “The Masterclass of Happiness”, Финландия, 2023 г.
Този пост не е дискусия за това дали трябва или не трябва да се правят аборти, а за въздействията и последствията от тях. Няма морал или осъждане, а само емпатично разглеждане на събитията и фактите и тяхното емоционално и житейско въздействие за жената, двойката и семейството
Характеристики за житейската нагласа на китайците - вярванията, обусловеностите, произтичащите от тях избори за живота, случването на връзките и семействата и реализацията на личния потенциал. Най-вече относно жените.
Този пост не е анти-мъжки, нито дори цели да вменява вина. Този пост е за насилието, което започва в семейството и за личната ни отговорност, когато сме потърпевши, свидетели или дори извършители на насилие.
Стефан Хауснер гостува в България през месец юни. С дългогодишен опит като лечител и водещ на семейни констелации, той представи своя подход към болестите и симптомите и показа някои от важните прозрения и движения, които е нужно да осъществим в себе си, за да се излекуваме и да се поддържаме здрави.
В книгата “Осъзнатото родителство”, д-р Шефали Цабари пише, че “способността ни да приемаме нашите деца е пряко свързана със способността ни да приемаме себе си - такива каквито сме в момента и като такива, в каквито имаме потенциал да се превърнем.”
В Китай хората не задават въпроси към налагащите правилата, за да избегнат отчаянието, безсилието и безсмислието. Живеят с илюзията за това, че някой се грижи за тях, като деца, на които им се казва какво да правят. И се държат точно като такива- лоялни, защото са зависими, нарочно невежи, за да не страдат, послушни, за да оцеляват. Цената за това е обезличаването и обезценяването, които с всички пари на света не могат да бъдат компенсирани.
Прекарваме средно една пета от живота си в работа. И връзката, която създаваме с нашата работа, е от ключово значение за удовлетворението и щастието в живота ни. Няма формула за това какво ни прави щастливи в работата, но има ключови фактори, които допринасят за нашето удовлетворение, както и лични умения, които ни помагат да го изградим.
Повечето хора се страхуват от смъртта, защото се чувстват, сякаш не са живели истински, смятат, че са пропуснали твърде много или търсят бягство от непосилните събития на живота в утешението на Края.
Има ли идеален партньор? Как да го разпознаем? И дори и да съществува, и да успеем да се засечем в координатната система на вселената, той/тя ще остане ли такъв/ такава през променливите сезони на живота?
В един момент натрупаните компромиси, незачитането на истинските ти желания, те карат да се усъмниш, да си кажеш: "Това ли е животът, който искам да имам? Това ли са ролите, които искам да изпълнявам? Това ли съм аз?". И това не е просто криза, а е избухване на цялата ти потискана свобода на желанията, само че в закъснял и компенсаторен вид.
НИКОГА ПОВЕЧЕ! – Интервю на Василена Василева с Елица Великова за Ротаракт – Велико Търново, по повод 25 ноември - Ден на борбата срещу домашното насилие
Всяка агресия е реакция на травма и всяко понасяне на агресия – адаптация към травма. Нужно е да усвоим способите, чрез които ние самите да бъдем безопасно и сигурно присъствие за хората, с които сме свързани.
Всеки от нас носи отговорност да поддържа своята страст, плам и жизненост, защото тя е е единственото ни проявление, в което се чувстваме свободни.
Как разбирам дали една книга ми е харесала? Когато я преживявам, движа се с нея за известно време, чувствам героите й близки, а темите и диалозите й – свои.
Пиша за този филм, защото чрез събитията и изборите в живота на главната героиня, той добре описва цяло едно поколение, обречено да се дави в океани от избори, където удовлетворението винаги се помрачава от въпросите...
Наскоро участвах в телевизионната рубрика „Опасни връзки“ с Радина Червенова в предаването „Преди Обед“ с темата за ХУМОРА в партньорските отношения. И тъй като темата си заслужава, реших да напиша някои извадки от разговора ни и тук. Защо е важно да се смеем и как да го правим по-често?
Този месец за 15 път ще се проведе София Прайд. Аз лично смятам да бъда част от това събитие с категорична позиция „за“ и с искреното недоумение как може все още да има различни мнения по темата?!
Когато усетим това, което ни събира с нашето рождено семейство, ставаме СВОБОДНИ, СИЛНИ и можем да се отпуснем да ПОЛУЧИМ с доверие.
Последните 10 години, все по-често ми задават въпросa дали въобще здравословната, сигурна връзка между двама партньори е нещо постижимо. И какво можем да направим, за да се случи тя в живота ни?
Експресивно писане дава възможност да се създаде фокус и да се изследват теми, тревоги, вътрешни конфликти, мисли, чувства или просто да отвори пространство за себеизследване.
