Освен добрите условия на държавата, в която живеем, предпоставка за качеството на нашия живот, възможно ли е щастието да се научи и какво зависи от нас? Вдъхновено от “The Masterclass of Happiness”, Финландия, 2023 г.
Този пост не е дискусия за това дали трябва или не трябва да се правят аборти, а за въздействията и последствията от тях. Няма морал или осъждане, а само емпатично разглеждане на събитията и фактите и тяхното емоционално и житейско въздействие за жената, двойката и семейството
Характеристики за житейската нагласа на китайците - вярванията, обусловеностите, произтичащите от тях избори за живота, случването на връзките и семействата и реализацията на личния потенциал. Най-вече относно жените.
Този пост не е анти-мъжки, нито дори цели да вменява вина. Този пост е за насилието, което започва в семейството и за личната ни отговорност, когато сме потърпевши, свидетели или дори извършители на насилие.
Стефан Хауснер гостува в България през месец юни. С дългогодишен опит като лечител и водещ на семейни констелации, той представи своя подход към болестите и симптомите и показа някои от важните прозрения и движения, които е нужно да осъществим в себе си, за да се излекуваме и да се поддържаме здрави.
В книгата “Осъзнатото родителство”, д-р Шефали Цабари пише, че “способността ни да приемаме нашите деца е пряко свързана със способността ни да приемаме себе си - такива каквито сме в момента и като такива, в каквито имаме потенциал да се превърнем.”
В Китай хората не задават въпроси към налагащите правилата, за да избегнат отчаянието, безсилието и безсмислието. Живеят с илюзията за това, че някой се грижи за тях, като деца, на които им се казва какво да правят. И се държат точно като такива- лоялни, защото са зависими, нарочно невежи, за да не страдат, послушни, за да оцеляват. Цената за това е обезличаването и обезценяването, които с всички пари на света не могат да бъдат компенсирани.
Прекарваме средно една пета от живота си в работа. И връзката, която създаваме с нашата работа, е от ключово значение за удовлетворението и щастието в живота ни. Няма формула за това какво ни прави щастливи в работата, но има ключови фактори, които допринасят за нашето удовлетворение, както и лични умения, които ни помагат да го изградим.
Повечето хора се страхуват от смъртта, защото се чувстват, сякаш не са живели истински, смятат, че са пропуснали твърде много или търсят бягство от непосилните събития на живота в утешението на Края.
Има ли идеален партньор? Как да го разпознаем? И дори и да съществува, и да успеем да се засечем в координатната система на вселената, той/тя ще остане ли такъв/ такава през променливите сезони на живота?
В един момент натрупаните компромиси, незачитането на истинските ти желания, те карат да се усъмниш, да си кажеш: "Това ли е животът, който искам да имам? Това ли са ролите, които искам да изпълнявам? Това ли съм аз?". И това не е просто криза, а е избухване на цялата ти потискана свобода на желанията, само че в закъснял и компенсаторен вид.
НИКОГА ПОВЕЧЕ! – Интервю на Василена Василева с Елица Великова за Ротаракт – Велико Търново, по повод 25 ноември - Ден на борбата срещу домашното насилие
Всяка агресия е реакция на травма и всяко понасяне на агресия – адаптация към травма. Нужно е да усвоим способите, чрез които ние самите да бъдем безопасно и сигурно присъствие за хората, с които сме свързани.
Всеки от нас носи отговорност да поддържа своята страст, плам и жизненост, защото тя е е единственото ни проявление, в което се чувстваме свободни.
Как разбирам дали една книга ми е харесала? Когато я преживявам, движа се с нея за известно време, чувствам героите й близки, а темите и диалозите й – свои.
Пиша за този филм, защото чрез събитията и изборите в живота на главната героиня, той добре описва цяло едно поколение, обречено да се дави в океани от избори, където удовлетворението винаги се помрачава от въпросите...
Наскоро участвах в телевизионната рубрика „Опасни връзки“ с Радина Червенова в предаването „Преди Обед“ с темата за ХУМОРА в партньорските отношения. И тъй като темата си заслужава, реших да напиша някои извадки от разговора ни и тук. Защо е важно да се смеем и как да го правим по-често?
Този месец за 15 път ще се проведе София Прайд. Аз лично смятам да бъда част от това събитие с категорична позиция „за“ и с искреното недоумение как може все още да има различни мнения по темата?!
Когато усетим това, което ни събира с нашето рождено семейство, ставаме СВОБОДНИ, СИЛНИ и можем да се отпуснем да ПОЛУЧИМ с доверие.
Последните 10 години, все по-често ми задават въпросa дали въобще здравословната, сигурна връзка между двама партньори е нещо постижимо. И какво можем да направим, за да се случи тя в живота ни?
Експресивно писане дава възможност да се създаде фокус и да се изследват теми, тревоги, вътрешни конфликти, мисли, чувства или просто да отвори пространство за себеизследване.
