Китай е страна, в която нашироко и надалеч отсъстват чувствата. Да чувстваш е опасно. Защото току-виж се пробуди в теб някой порив за промяна- много по-безопасно е просто да се оплакваш или да набиеш детето си, или жена си.
Има нещо много специално в ритрийтите навън. Те са място временно, на възможностите, убежище на личното щастие по трудния път между „би трябвало“ и „искам“. Само когато се измъкнем от познатото, от обичайните си роли и свалим няколко кожи на (нередна) вина, започваме да дишаме наново.
Този пост не е дискусия за това дали трябва или не трябва да се правят аборти, а за въздействията и последствията от тях. Няма морал или осъждане, а само емпатично разглеждане на събитията и фактите и тяхното емоционално и житейско въздействие за жената, двойката и семейството
Характеристики за житейската нагласа на китайците - вярванията, обусловеностите, произтичащите от тях избори за живота, случването на връзките и семействата и реализацията на личния потенциал. Най-вече относно жените.
