Всеки от нас носи отговорност да поддържа своята страст, плам и жизненост. Защо това е важно? Защото страстта е единственото ни проявление, в което се чувстваме свободни. В ежедневието си налагаме толкова много неща - отговорности, роли, поведения, безкрайни “трябва”. В страстта съществува единствено свободната ни воля, движението от страстта е единствено и само свързано с желанието, с нашата лична истина.
Нужно е съзнателно да се грижим да поддържаме страстта в себе си - на първо място в личния ни живот, а от там - и в свързването ни с другите. Важно е да знаем и да търсим какво ни зарежда, какво ни събужда и вълнува, кое ни кара да се чувстваме секси - и то не само в еротичен план. Можем да създаваме ситуации, в които да подклаждаме любопитството, игривостта и желанието си, както, разбира се, и да се обезличаваме, затваряме, обезчувствяваме. Страстта се появява като резултат от две привидно противоречащи си състояния: вълнението и забраната. Тя е напрежението, което се създава между тези две полярности, не само в сексуалното привличане между двама души, а се изявява и в начина ни на мислене, в думите и поведенията ни, във взаимодействието ни със света. Страстта не е само физическа или вербална, а е предимно кинетична, емоционална и психологическа. Основава се на играта, любопитството, хумора, споделянето, усещането за себе си и другия; тя е върхът на меч, който загатва колко дълбоко може острието да проникне в нас.
Как бихте определили страстта за себе си?
Какво ви кара да се вълнувате?
Какво ви пленява? В ежедневния и в сексуалния ви живот.
Какви послания сте получили в детството си относно страстта, чувствеността, жизнеността си? Възприетите норми на възпитание, технологиите, храната ни, заседналия начин на живот, травмите ни от миналото и текущите ни проблеми потискат пламъка ни, разгръщането ни, изявата ни в света. Сексуалността, обаче, може да включи всички тези елементи. Знаем, че нещата, които ни доставят наслада, понякога могат да дойдат и от мястото на болката. Върховните моменти в сексуалността идват от всички аспекти на нашето съществуване - включително ранните ни преживявания в детството, свързани с тялото, с докосването, с удоволствието, със забраненото и несподеленото. С копнежа. Сексуалността не е задължително романтичност, комфорт и прилежно следване на инструкции. За повечето хора тя съдържа вътрешните ни борби, емоционалните ни битки, смесица от вълнение и тревожност, напрежение и доверие, уязвимост и заявяване. Да си страстен включва всичките ни преживявания в живота, само че трансформирани в желание.
Как да се свържем отново със страстта си?
Повечето хора прибягват до познатите бързи методи - играчки, порно, концентриране върху телесните обекти на насладата и наградата на безнаказаното приключване. Но често тези методи стават пристрастявания, защото те не ни дават истинското, от което имаме нужда, а всъщност ни карат да избягаме точно от това, което търсим.
Първата стъпка е да останем със себе си, с тялото си, със сетивата и усещанията си. Да си върнем чувствеността, жизнеността и радостта от собственото си тяло. Как можем да допуснем някой навътре, ако самите ние сме блокирали достъпа си до себе си? Как можем да се почувстваме в безопасност, за да може някой да проникне в нас - и нямам предвид само сексуално, а във вътрешния ни свят, в сърцевината на това, което сме, в цялото ни същество.
Сексуалността идва, когато можем да заглушим вътрешния си критик, гласовете от миналото, когато можем да си позволим да се почувстваме красиви, свободни, способни, достатъчни; когато харесваме себе си. Тогава можем да поканим и друг във вътрешното си пространство, в тялото си, да споделим това състояние на възторг и отвореност към света, които ние самите изпитваме.
Втората стъпка е да намалим или премахнем от живота си онези неща, ситуации и дейности, които изчерпват енергията ни, да се свържем със своите ресурси, с източниците на вдъхновение за нас, с хора, които ни подкрепят и ни карат да движим напред, които ни вдъхновяват. Да прекъснем отношения, които ни задушават, смачкват или потискат, дейности, които ни оставят празни, ситуации, които ни терзаят. Дори най-злободневни неща, например начина ни на хранене, интернет навиците ни преди лягане, нездравословните ни поведения. Да повишим качеството си на живот в ежедневието - и това обичайно е свързано с всички ритуали на добрата грижа към себе си.
Третата стъпка, или може би пак първата!, е да започнем да се грижим за себе си.
Грижата за себе си върви ръка за ръка със себестойността.
“Заслужавам почивка. Заслужавам да се чувствам добре. Заслужавам отлично качество на живот”. Грижата за себе си включва да се обърнеш с внимание към тялото си, да изследваш чрез сетивата си, чрез движение и докосване, танцуване. Свързване с изкуството във всичките му форми. Масаж. Да си добър към себе си. Да си приятел с тялото си.
Защо ни е толкова трудно да си позволим да се чувстваме добре? Искаме го, но го поставяме на последно място в списъка с приоритети. Като че ли това най-просто и естествено условие на нашето битие ни носи по-скоро вина, отколкото удовлетворение. Обичайно се докарваме до състояние, в което единственият начин да усетим, че имаме контрол над нещо, е като преминем в режим shut down, като се “обезчувствим”. Когато спрем желанието в себе си, движим се в сиво ежедневие, механично, без ентусиазъм. И тогава чакаме някой друг да ни “запали”, възбуди или съживи. Но страстта е единствената сила, която може да бъде събудена само и единствено от нас самите, от нашето същество, от нашето въображение, от нашата връзка със себе си, с тялото и с живота.
Настройте се за страст! Хубаво е, ако можем да поддържаме в себе си постоянното или продължителното усещане за прелюдия към нещо голямо и кулминиращо в удоволствие. Да флиртуваме със случващото се около нас, в ежедневието. Не да излъчваме желание към някого навън, а да бъдем в настроение за игра, все едно сме в присъствието на любимия, в чиито очи искаме да изглеждаме желани, красиви, живи, остроумни, смели, готини, творчески.
Припомнете си какви сте, когато сте били/сте влюбени. Можете ли да поддържате това състояние и без обекта на привличането ви?
Практикувайте страст! Изкуството да гледаш на най-обичайното с по-различен поглед, да бъдеш в очакване на нещо върховно или поне хубаво, да си с отворени сетива към всичко около себе си, да си спонтанен и целенасочен едновременно. Да бъдеш присъстващ в момента и едновременно да си в омая на едно друго, вътрешно състояние на мечтателност. И когато се появят трудности или препятствия в ежедневието - да погледнеш в себе си за онези източници на сила, която идва с разбирането, че всеки от нас има право да се чувства добре. Тогава да позволиш на себе си и на другия да направи онова, което усеща за добро за себе си.
Да дадем на себе си и на другия тази свобода - тя ни отвежда към любовта.
Photo credit: Ibai Acevedo
В Китай се срещнах с първият си AI- робот, който разнася храна по стаите в хотела. Много е мил, сам си вика асансьора, сам се качва по етажите, намира точната стая и прибира и парите. Преведоха ми, че казва: “Моля, запазете централното място в асансьора за мен. Радвам се, че мога да споделя пътуването си с вас”. Замислих се за бъдещето, което идва.
Най-голямото предизвикателство тук все още е „какво ще кажат другите“. Какво ще си помислят за мен. Как да бъда перфектен според очакванията, така че да си спестя болката от отхвърляне, срама да разочаровам някого – включително и колеги, шефове, обществото.
Китай е страна, в която нашироко и надалеч отсъстват чувствата. Да чувстваш е опасно. Защото току-виж се пробуди в теб някой порив за промяна- много по-безопасно е просто да се оплакваш или да набиеш детето си, или жена си.
Как мога сам да осигуря бизнесът ми да работи успешно и да се развива? Кой и какво е част от него? Какво кара системата на един независим предприемач да процъфтява?
Изграждането на увереност и себеуважение в детето, на първо място е свързано с усещането за доброта - да отглеждаме децата си така, че те да се чувстват добре отвътре- безусловно ценени, обичани и достойни, дори когато се държат “лошо”.
Има нещо много специално в ритрийтите навън. Те са място временно, на възможностите, убежище на личното щастие по трудния път между „би трябвало“ и „искам“. Само когато се измъкнем от познатото, от обичайните си роли и свалим няколко кожи на (нередна) вина, започваме да дишаме наново.