Автор: Анна Стоянова
От най-ранна възраст, нашето тяло се научава да разпознава условията, които ни осигуряват любов и внимание, разбиране и обич и кога ще бъдем отхвърлени, наказвани и изоставени. Като деца, много бързо започваме да възприемаме и възпроизвеждаме поведенията, които ни носят любов и внимание и се затваряме за онези части от нас, които са отхвърлени, критикувани или обезсилени. Например, ако родителите на едно момче често му натякват, че плаче като бебе, по-късно то ще свърже уязвимостта си с отхвърляне и посланието което ще запомни е, че слабостта в отношенията с близките хора не е безопасна. Друг пример, ако на едно момиченце, родителите постоянно му повтарят, че е прекалено чувствително, то ще се научи, че чувствата са "погрешни" и когато се свърза с другите ще избягва да чувства.
Изграждането на увереност и себеуважение в детето, на първо място е свързано с усещането за доброта - да отглеждаме децата си така, че те да се чувстват добре отвътре- безусловно ценени, обичани и достойни, дори когато се държат “лошо”. Да подхождаме с разбирането, че “лошото поведение” много често е знак, че детето преживява труден момент, че то се бори отвътре, че се чувства залято от емоции, които още не може да регулира и управлява. И като родители, ние можем да помогнем на детето да развие уменията за саморегулация, само ако подкрепяме способността му да осъзнава това което преживява отвътре - мислите, чувствата, усещанията и поривите си, без да ги осъжда и отхвърля. Фокусирайки се върху това, което е отвътре - нуждата, която стои зад поведението, а не върху това, което е отвън - думите и действията, ние изграждаме в децата си основата на здравословното справяне с различните ситуации, които живота им поднася. Както пише д-р Беки Кенеди, “увереността идва от това да разбирате емоциите си, да се чувствате като у дома със себе си и да сте състрадателни и любопитни за вътрешните си преживявания.”
Как откликваме като родители когато детето е стресирано, изпитва гняв, ревност, тъга, или когато преживява провал ще оформи цялостната представа, която то има за себе си.
В трудните моменти и ситуации, какво усещане оставяме в детето- усещането, че е лошо дете, което върши лоши неща или усещането, че е добро дете, на което му е трудно - е от ключово значение за доверието и увереността, които то ще развие. Няма нищо по-ценно от това да се научим да се свързваме с добротата под нашите вътрешни предизвикателства и борби, защото доверието в добротата на детето подкрепя способността за осмисляне, промяна и растеж. Там където се насаждат обвинения, критика и осъждане, няма почва за растеж. Добрите решения се оформят когато се чувстваме уверени в себе си и сигурни в заобикалящата ни среда.
Разбира се, начинът по който откликваме на преживяванията на децата ни, до голяма степен е определен от начина по който ние сме били възпитавани. Важният въпрос, който трябва да изследваме е как самите ние сме се научили да подхождаме към вътрешните си конфликти - с критиката или със съчувствие, с вина или с любопитство?
Поведението на човека, във всичките му форми, е прозорец към чувствата, мислите, поривите, усещанията, възприятията и неудовлетворените му нужди. Разбирайки какво мотивира поведението, можем да помогнем на децата да изградят устойчивост и да регулират емоциите, което неминуемо ще доведе до промени в поведението.
Да вземем друг пример- момче което продължава да граби играчките си от по-малката си сестричка. Ако се съсредоточим върху поведението, виждаме дете, което е егоистично и не може да споделя. Но когато гледаме на поведението му като на прозорец към неговите чувства, разбирайки, че отскоро има сестричка, изведнъж виждаме появилата се несигурност в неговия свят и страха, че важните неща в живота му, внезапно могат да му бъдат отнети.
Важно е да внимаваме да не поощряваме в детето си поведения, които целят непременно да се харесат на другите. В детството, такива поведения могат и да се възприемат като "удобни", но по-късно това може да доведе до големи проблеми - неспособност да се казва "не", да се отстоява и да се поставят граници, или дори да се обръща внимание на личните нужди като приоритет стават другите хора в ущърб на собственото удовлетворение.
На второ място, себеуважението и увереността зависят от устойчивостта, която развиваме в детето. Устойчивостта ни помага да се възстановим от стреса, провала, грешките и несгодите в живота. Изграждането на устойчивост е свързано с развиване на способността да толерираме страданието, да останем в трудния момент, да намерим нашата вътрешна сила и доброта, дори когато нямаме потвърждение за постижение или предстоящ успех.
Тук е важно да не избързваме да помагаме на децата си, да даваме готови решения, да пишем домашни, защото устойчивостта няма общо с успешните резултати.…Да ги възпитаваме с нагласата, че научаването на нови неща е свързано с трудности и с не толкова комфортното усещане, че не знаем и не можем. Да поощряваме и обръщаме внимание на усилието което детето влага в това да се справи с дадена ситуация, да реши задача, да довърши проект, а не на крайния резултат. Да позволяваме и дори да насърчаваме грешките.
Като родители, нашата основна задача е не да предпазваме децата си от трудните чувства, които неимоверно съпъстват предизвикателства в живота, а да ги подготвим за тях. И най-добрият начин за това е с честност и с любящо присъствие.
Изграждането на увереност и доверие е свързано с това как реагираме, не само когато децата ни преживяват трудни моменти, но и когато се справят добре. Много родители вярват, че комплиментите и хвалбите помагат за изграждането на самочувствие и себестойност в детето. Всъщност, тези добронамерени похвали учат детето да разчита на външната оценка -да търси одобрение отвън. Това което искаме да подкрепим и развием в децата си е самооценката и себеуважението - способността им да търсят одобрение от себе си. Например, когато дъщеря ми се чувства ядосана за нещо което нейния приятел е направил, да търси външно одобрение би означавало да попита пет приятелки дали това е ок. Да разчита на вътрешната си преценка е да забележи собствения си дискомфорт, да му се довери като сподели с приятеля си как се чувства. Този вид увереност започва с доверието в инстинктите ми и е изградена върху убеждението: “Аз се научих да се доверявам на чувствата си.”
Разбира се, ние всички изпитваме нужда да бъдем харесвани и одобрявани, особено от хората, които са значими за нас. И това е напълно нормално. Като родители, нашата основна цел е не да учим децата си да пренебрегват външната обратна връзка, а да изграждат и да се свързват с техния вътрешен свят - кои са те отвътре - така, че да не се чувстват празни и объркани когато външния стимул липсва. Увереността не бива да се гради върху външните валидации и похвали, защото те са нетрайни и когато отминат, ние се пристрастяваме към следващите, за да можем отново да се чувстваме добре със себе си.
Една от стратегиите, които доктор Беки Кенеди предлага на родителите е, вместо да учим децата си да търсят външна положителна обратна връзка, да ги научим да се фокусират върху това което правят, да бъдат любопитни за това какво стои зад решенията, които взимат и по този начин да развиват себепознание. Например, коментари от рода на “Забелязвам колко различни цветове използваш в тази рисунка, разкажи ми повече.”, или “Как се сети да направиш това?” подкрепят изграждането на увереност в децата ни много повече от комплиментите “Колко си талантлив, умен и т.н.”.
Безпорно, изграждането на доверие и увереност в децата ни е от съществено значение за тяхното бъдеще. Това ще предопредели представата, която те ще изградят за себе си (тяхната идентичност), какво могат (развитие на потенциал и таланти) и какво заслужават - във взаимоотношенията си и най-вече в любовта. Ако увереността и доверието на детето в себе си не е било подкрепяно, ако неговите нужди, емоции и чувства не са били валидирани и зачитани, тогава то трудно може да се развие като здраво човешко същество, което е радостно и самоуверено. Когато детето не се е научило да приема и обича себе си, възрастният човек ще търси непрекъснато любовта на другите, за да запълни собствената си празнота и това усещане за недостатъчност по-скоро ще отблъсква другите. Точно обратното на един радостен човек, който е уверен, приема и обича себе си - той ще бъде обичан и от другите и това допълнително ще засили чувството му за себестойност.
NB: Публикацията е вдъхновена от курса "
Аз, сам по себе си: ЛИЧНА СИЛА И СЕБЕСТОЙНОСТ” на Елица Великова и книгата “Good inside” на доктор Беки Кенеди. Горещо препоръчвам!
