Медицинската сестра Брони Уеър е прекарала живота си, грижейки се за възрастни хора на прага на смъртта. Тя споделя, че едно от най-често срещаните съжаления на хората, с които тя е останала до последния им дъх, е: “Иска ми се да не се тревожех толкова много за това какво мислят другите за мен и да бях направил повече от това, което аз чувствах, че е вярно за мен.”
Нашата личност е обусловена от различни вярвания, нагласи, модели и лоялности, наследени от нашите родители, семейство, възпитатели, както и от културната и социална среда, които неминуемо влияят на капацитета ни да живеем удовлетворени и щастливи. Тези вярвания са свързани с това какво са мислили хората, които са ни възпитавали за любовта, за парите, за работата и т.н. Те формират представата, която имаме за живота и за себе си - кой съм, какво мога и какво трябва да правя, за да заслужа. И много често, когато чувстваме, че не заслужаваме, ние разменяме липсата на себестойност и самоуважение с неща, които правим за другите. Но това, което правим за другите, никога няма да е достатъчно, докато продължаваме да живеем с усещането, че ние сме недостатъчни.
Ако нашите избори се ръководят от потребността ни да търсим признание от другите, ние се съгласяваме да живеем, следвайки очакванията на хора, които искат да бъдем "определен тип човек", което води до страдание и неудовлетворение, защото ни отдалечава от нашата истинска същност и потенциал. Тогава грижата за другите, за техните очаквания, нужди и щастие не ни оставя време и сили да се погрижим за себе си. Тогава започваме да негодуваме, да се чувстваме изтощени, без ресурси да сбъдваме нещата и проектите, които ни вълнуват и имат смисъл за нас.
Важно е да осъзнаем тези вярвания и модели на поведение, които ни пречат и създават затруднения за любовта и разгръщането на нашия потенциал. Ние сме отговорни за това да ги променим и заменим с нови, като избираме това, което усещаме дълбоко в сърцето си като правилно за нас. Защото когато оставаме вкопчени в старите навици и разбирания, когато не се осмеляваме да напуснем "зоната си на комфорт" и се страхуваме от промяна, цената, която плащаме, е много висока - преструваме се пред другите и най-вече пред себе си, че сме щастливи, но си отиваме от тази земя нещастни.
За да бъдеш щастлив, е нужно да направиш крачка там, където досега не си се осмелявал. По-малко "трябва" и повече "искам". Какво е смислено за мен и какво искам от живота? Какво ми дава усещането за свобода и автентичност? Човек е добре да има визия за живота си и да е наясно с това, как желае да го изживее. Да намери истинските източници на смисъл и подкрепа в ежедневието си - всички онези малки неща, които пораждат вдъхновение и го карат да се чувства жив.
Щастливият човек остава верен на себе си – на това, което го вълнува и е смислено за него, като взима решения, които са в хармония с вътрешния му глас. Той усеща задоволство и удовлетворение от себе си и живота, защото постъпките и изборите, които прави, се припокриват с вътрешните му убеждения и ценности, с начина, по който той придава смисъл на света и на себе си. Аз, която живея тук и сега, съм тази, която определя живота ми. И сега, когато съм свободна да бъда себе си, коя съм?
Ето как започва моят Манифест на Щастието: “Следвам вътрешното си желание дори, ако то противоричи с желанията на другите.”
-----------------------------------------------------------
“Всеки ден малко повече - Дневник Щастие” е личен бележник с 12 раздела и 64 творчески и терапевтични задачи, посветени на щастието. Първата тема, която разглеждаме е темата за нашите нагласи, вярвания и ограничаващи убеждения, като ви провокираме да напишете вашия Манифест на ЩАСТИЕ и да го следвате всеки ден.
Дневникът е създаден, за да ни вдъхновява да бъдем малко по-осъзнати за това колко присъстваме за живота, какви връзки създаваме с другите, какво имаме и какво ни прави истински щастливи - какво ни носи смисъл, наслада и удовлетворение.
Може да го закупите от тук:
https://www.artstherapyinstitute.bg/item/vseki-den--malko-poveche-shtastie
-----------------------------------------------------------
Автор: Анна Стоянова