Този курс е част 2 от поредицата "ДА ПОСРЕЩНЕШ ЖИВОТА" - Онлайн курс за емоционална устойчивост

Вината често се ражда от напрежението между две вътрешни потребности – да принадлежим и да останем верни на себе си. Преживяваме вината като тежест, задължение или неясно усещане, че нещо ни спира. Вината се задържа там, където ни е трудно да преосмислим дадени взаимоотношения, там където балансът е накърнен. Поглеждайки натам със състрадание, започваме да разграничаваме и разпределяме чуждата и да поемаме своята отговорност за случващото се в живота ни. Постепенно чувството на вина може да се трансформира в акт на зрялост, така че тя вече да не ни спира, а да ни помага да вървим напред – не от задължение, а с яснота, свобода и уважение към себе си.


Емоционалната устойчивост, освен че включва разпознаването и назоваването на чувствата ни, е също така и позволението, което си даваме да ги разберем, изразим и съдържаме в тяхната пълнота. Накратко, нашето умение да присъстваме заедно с вътрешния си емоционален свят и същевременно да оставаме във връзка с другия.

Развиването на нашата емоционална устойчивост създава пространство, в което водим диалог с онези теми в емоционалния ни свят, които изглеждат неясни, неудобни и дори претоварващи. Така постепенно тези теми започват да придобиват нова форма и да разкриват своя потенциал да бъдат наш ресурс и отправна точка за по-пълноценен живот. Осъзнатото придвижване през нашите емоции влияе на качеството на връзките ни, в които можем да бъдем по-свързани и по-малко реактивни. Променя отношението ни към себе, предоставяйки разбирането и подкрепата, от които имаме нужда.

Чрез изграждането на тази вътрешна устойчивост можем да поканим обратно спонтанността и радостта, следвайки по-големи цели в живота си.