Има нещо много специално в ритрийтите навън. Те са място временно, на възможностите, убежище на личното щастие по трудния път между „би трябвало“ и „искам“. Само когато се измъкнем от познатото, от обичайните си роли и свалим няколко кожи на (нередна) вина, започваме да дишаме наново.
