Тъгата е знак, че нещо е имало значение. Тя идва, когато загубата ни докосва дълбоко – било то човек, връзка, посока или версия на себе си. Когато не ѝ отдадем място, животът ни сякаш започва да се втърдява, да се забавя. Тъгата винаги е там, където е имало много любов, но тя не е могла да се преживе по начина, по който ни се е искало. За да преминем през тъгата, има нужда да я почетем, да признаем присъствието ѝ и да си дадем възможност любовта към това, което сме загубили да потече отново. И тогава това, което е завършило, може да се трансформира в пространство за нещо ново, с което да продължим.

Емоционалната устойчивост, освен че включва разпознаването и назоваването на чувствата ни, е също така и позволението, което си даваме да ги разберем, изразим и съдържаме в тяхната пълнота. Накратко, нашето умение да присъстваме заедно с вътрешния си емоционален свят и същевременно да оставаме във връзка с другия.

Развиването на нашата емоционална устойчивост създава пространство, в което водим диалог с онези теми в емоционалния ни свят, които изглеждат неясни, неудобни и дори претоварващи. Така постепенно тези теми започват да придобиват нова форма и да разкриват своя потенциал да бъдат наш ресурс и отправна точка за по-пълноценен живот. Осъзнатото придвижване през нашите емоции влияе на качеството на връзките ни, в които можем да бъдем по-свързани и по-малко реактивни. Променя отношението ни към себе, предоставяйки разбирането и подкрепата, от които имаме нужда.

Чрез изграждането на тази вътрешна устойчивост можем да поканим обратно спонтанността и радостта, следвайки по-големи цели в живота си.