Гневът и страхът често са най-видимите и същевременно най-потисканите ни емоции. Те отразяват ситуации, в които нещо в нас се нуждае от защита – гневът се заражда, когато нашите граници са преминати, а страхът – когато усещаме уязвимост и опасност. Понякога едната емоция прикрива другата – или се припокриват в объркващ цикъл. Когато започнем да ги разграничаваме, да ги наблюдаваме, без да ги потискаме или да действаме от тях, можем да възвърнем усещането си за вътрешна сигурност. Тогава силата ни не е нападение или защита, а спокойно, ясно и стабилно присъствие в собствения ни живот.

 
 
Емоционалната устойчивост, освен че включва разпознаването и назоваването на чувствата ни, е също така и позволението, което си даваме да ги разберем, изразим и съдържаме в тяхната пълнота. Накратко, нашето умение да присъстваме заедно с вътрешния си емоционален свят и същевременно да оставаме във връзка с другия.

Развиването на нашата емоционална устойчивост създава пространство, в което водим диалог с онези теми в емоционалния ни свят, които изглеждат неясни, неудобни и дори претоварващи. Така постепенно тези теми започват да придобиват нова форма и да разкриват своя потенциал да бъдат наш ресурс и отправна точка за по-пълноценен живот. Осъзнатото придвижване през нашите емоции влияе на качеството на връзките ни, в които можем да бъдем по-свързани и по-малко реактивни. Променя отношението ни към себе, предоставяйки разбирането и подкрепата, от които имаме нужда.

Чрез изграждането на тази вътрешна устойчивост можем да поканим обратно спонтанността и радостта, следвайки по-големи цели в живота си.