Радостта като естествено състояние, което се разгръща.
Радостта не е само еуфория или моментно вълнение – тя е дълбоко вътрешно съгласие да преживяваме живота в неговата цялост. Развивайки своя капацитет да се срещаме и с по-трудни чувства, в нас се разкрива пространство и за лекота, за удоволствие, за движение. Ако се вгледаме в живота пред нас отвъд останалите зад гърба ни стари истории, как изглежда този живот, какви цели си поставяме? Какво бихме сътворили и за какво бихме се отворили в живота си, ако можем да посрещаме и предизвикателствата в цялата им пълнота и радост?

 
Емоционалната устойчивост, освен че включва разпознаването и назоваването на чувствата ни, е също така и позволението, което си даваме да ги разберем, изразим и съдържаме в тяхната пълнота. Накратко, нашето умение да присъстваме заедно с вътрешния си емоционален свят и същевременно да оставаме във връзка с другия.

Развиването на нашата емоционална устойчивост създава пространство, в което водим диалог с онези теми в емоционалния ни свят, които изглеждат неясни, неудобни и дори претоварващи. Така постепенно тези теми започват да придобиват нова форма и да разкриват своя потенциал да бъдат наш ресурс и отправна точка за по-пълноценен живот. Осъзнатото придвижване през нашите емоции влияе на качеството на връзките ни, в които можем да бъдем по-свързани и по-малко реактивни. Променя отношението ни към себе, предоставяйки разбирането и подкрепата, от които имаме нужда.

Чрез изграждането на тази вътрешна устойчивост можем да поканим обратно спонтанността и радостта, следвайки по-големи цели в живота си.