системен фасилитатор

Част от поредицата “Разговори в Полето”, с домакин: Елица Великова
Много хора имат едноизмерна представа за своите бащи. Той е или лошият герой или супергерой, личността му често е или пълно отсъствие, или доминиращо присъствие. С такива образи описваме влиянието му в нашия живот, но не и неговото лично преживяване и същност.
От къде идват тези образи за баща ни? И кой е той в действителност? Как да де-конструираме образа му, така че да го съградим по нов и пълноценен начин за себе си?

Срещаме го чрез нашата майка – първо, още когато сме в нейната утроба, когато усещаме всички нейни чувства като свои. Как й е влияел той? Бил ли е там като постоянен, любящ глас – или тя го е викала в нощта? Била ли е обгрижвана или е наранявана? Кога нещата са се променили между тях?
А после – какво сме научили на кухненската маса? Как се е оформила нашата роля в семейството – станали сме довереник, „момичето на татко”, посредник, изкупителна жертва, противник или негово копие?
Образът, който носим за баща си, често оформя и нашите връзки по-късно в зрелостта. Може би търсим липсващия баща в партньора си. Или сме недоверчиви към мъжете. Може би позволяваме на партньорите или работодателите си да ни контролират. Или сме се научили да бъдем незаменими, за да не бъдем изоставени, отхвърлени или наказани.

️Дали бащината любов е достатъчна? До какво води липсата ѝ.
️Бащи, дъщери и синове – правилните граници.
️Каква е ролята на майката в тази триада? Майката избира и "създава" бащата за детето.