Интервю на Василена Василева с Елица Великова за Ротаракт – Велико Търново, по повод 25 ноември - Ден на борбата срещу домашното насилие
1. Кога жените се свързват с Вас? Какъв е моментът, в който предприемат мерки? Какво ги подтиква?
Все повече това са жени, които имат осъзнаване за темата, понеже СЕ ГОВОРИ и идват още при първите притеснителни сигнали: връзката е започнала страстно, след което се установява ежедневието, в което, обичайно мъжът, започва да открива все повече „грешки“ в поведението на жената, първо да я коригира, после да я обижда, а накрая и да я заплашва и дори наказва. Обичайно първите симптоми са неуважително или пренебрежително отношение, смаляване, унизителни реплики, включително и пред други хора (в компания). Често признак е все по-нарастващата ревност, следене, обсебване, контрол над времето на партньора, ограничаване на кръга от приятели и социални дейности. Започва с недоброжелателно отношение, отхвърляне на близките контакти на партньора, пренебрежително или подигравателно отношение към заниманията на партньора, сърдене и отдръпване на любовта. Човекът, подложен на този стрес, обичайно не може да възприеме, че това е нарушаване на границите и правата му и се опитва да се адаптира и съобрази, което води до задълбочаване на проблема.
Жените, които се обръщат към мен, обичайно търсят начини да спрат това поведение и да възвърнат доверието, но често го правят, като се опитват да угодят, вместо да се заявят. И това установява една още по-доминираща позиция за другата страна, която постепенно започва да контролира все повече. Накрая започват заплахи, скандали, посягане. Някои жени идват и в тази фаза, но там страхът е по-голям и решимостта им за действие – все по-малка.
2. Какъв е профилът на жените, които стават потърпевши на домашно насилие?
Най-често това са „жените, които обичат твърде много“. Които се опитват да оправдаят партньора си и на които им е трудно да повярват, че „той е такъв“. Това са съ-зависимите типове, които искат чрез доказването на любовта си да „излекуват“ насилника си. Които често смятат, че може би „си го заслужават“ или под някаква форма са виновни. Жени, за съжаление, които се подценяват или имат изключително ниско самочувствие. Те са също и децата, които вероятно са преживявали насилие в собственото си семейство, или са били свидетели на такова. Често насилието е ПОВТОРЕНИЕ на друго насилие в миналото.
3. Какво е психологическото състояние на хората, които са преживяли/преживяват подобна ситуация и посещават терапия?
Тревожност, недоспиване, симптоми на висок стрес, здравословни симптоми, чувство на небезопасност. Депресия. Често са объркани. Не е рядкост една жена, току-що излязла от токсична връзка с насилие, да чувства вина, гузна съвест, да страда от дилемата да се върне, да иска да прости. Чувства срам, страх, много често породен и от икономическа зависимост, или съжаление към партньора, самообвинява се, търси вариант, в който „всички да са добре“, а не само тя. Пострадалите жени, които имат деца, често вземат решение относно връзките с интимни партньори в зависимост от това, което смятат, че ще е най-добре за детето. Тези решения не са никак прости. Една насилена майка трябва да прецени как да предпази себе си и децата си от физическа опасност. И дали детето й ще издържи на сцените при една евентуална раздяла, особено ако там са намесени и правовите органи. Често роднините не са подкрепящи – „няма да намериш по-добър“, „трай си“ и т.н.
4. За какво по-често се срещат с Вас? За психически или физически тормоз? Колко време са търпяли преди да го направят?
Предимно за психически, но за съжаление прагът на търпимост на жените е прекалено висок. Много от тях възприемат постоянните внушения от партньора си с думи и/или действия, че не са способни на нищо и изолирането от социално общуване и дейности като прищевки и изисквания от партньора, вместо като насилие. Понеже процесът ескалира постепенно, за съжаление се случва и постепенно „привикване“ към подобен тип поведение и последваща пасивност. Трупат на вътрешен гняв, вместо да предприемат действия. Угаждат и полагат старание да се харесат, вместо да поставят граници и да потърсят защита. Живеем в свят, където да кажеш, че си се провалил или не си се справил е срамно. Когато жертвата на насилие говори за случилото й се, това неминуемо означава да признае първо пред себе си, а след това и пред външния свят, че е била слаба и несправяща се, че не е успяла да контролира ситуацията.
5. Какви общи черти имат хората, които упражняват физическо и/или психическо насилие? Можем ли да говорим за типичен профил или има много различни видове насилници?
Най-честите “оправдания” за възникването на насилнически взаимоотношения са икономическите проблеми в семейството и други битови причини, които могат да доведат до нарушени взаимоотношения. Показателно е, че за околните те наистина често служат като извинения за проявите на насилие от страна на техните роднини или близки хора, и обичайно причината се търси извън семейството или извън взаимоотношенията на насилника и жертвата (безработица и безпаричие, стрес в ежедневието, лоши битови условия, конфликтно съжителство с роднини и т.н.). Често причина за “отключване” на насилническо поведение могат да имат наличието на психическо разстройство, алкохолна или наркотична зависимост, лошо възпитание или модел на поведение, преживян в детството.
Това, което физическото и психологическото/емоционалното насилие правят, е да намалят разликата в несъответствието на възприеманата стойност между двамата. Типичният психологически профил на насилника включва най-често непризнати комплекси и страхове (от непълноценност, изоставяне, отхвърляне, предателство, нараняване), както и модели на отношения мъж-жена, придобити най-често в детството, които също са били агресивни. Тоест, тук говорим за насилник, който е бил свидетел на насилие в детството си и се е идентифицирал с ролята на насилника; човек с изключително ниско самочувствие, което прикрива с агресия и властване, за да се избави от страха си от изоставяне и несигурността си.Често подобни поведения са съпътствани с употребата на алкохол или други вещества, тоест говорим и за нуждата на насилника да „си го изкара“ на някого, да накаже някого за вътрешна болка или непревъзмогната травма от миналото – от детството или други ранни романтични връзки.
6. Какъв е първият признак (първите наченки) на токсична връзка?
Първият симптом е пренебрегването на личната воля – Ако това, което прави другият не ви устройва или ви наранява и кажете: „Не съм съгласен, моля, спри“, и ако другият не си промени поведението, най-добре е да избягате, още в началото. Защото ако ситуацията се задълбочи, жертвата не може да мисли, не може дори да разбере какво става и затова е необходим един външен поглед, някой, който да посочи правилните действия.
Емоционалната зависимост, когато започнем да изпитваме противоречия между собствената си преценка - това, което ми казва моят здрав разум - и емоционалната ни реакция. Когато в отношенията започнат да се проявяват: страх, унижение, неуважение, забележки, корекции, смаляване, изолация, контрол и вместо да се защитим или заявим, се опитваме да коригираме собственото си поведение, да угодим от чувство за вина, макар и да не знаем с какво сме провокирали реакциите на партньора. Желанието да „помогнем“ или „излекуваме“ този „иначе добър“ човек.
Противоречивите чувства: желанието на жертвата да “забрави” за насилието, да го изтрие от съзнанието си и да продължи да живее така, сякаш никога не се е случило, и от друга страна - потребността се избави. Срамът често надделява над страха и инстинкта за самосъхранение и държи насилието в тайна. Често жертвата на домашно насилие все още обича партньора си, но тази любов е съпроводена и със страх за физическото и психическо оцеляване. Това състояние на силна обърканост прави жертвата нерешителна или напълно парализирана. Два противоречиви импулса се сблъскват с еднаква сила: нуждата да остана свързан и нуждата да избягам/ да се предпазя. Това е като да натиснеш едновременно газта и спирачката. Двигателят изгаря и няма действие. Бий ме, обичам те.
7. Какво се е доказало като работеща техника/практика за Вас и жените, с които работите?
Най-важното е жертвата да си възвърне чувството на безопасност. Физическа, емоционална и психическа дистанция. Граници. Отдалечаване. Създаване на чувство на безопасност и вътрешна устойчивост. Важно е потърпевшият да си възвърне увереността в себе си, защото насилникът най-често й е казвал, че тя за нищо не струва. На второ място трябва да накараме потърпевшия да се свърже с ресурсите си – общности, групи, хора, социални контакти, професионалисти – хора, които са били в подобна ситуация могат да дадат адекватен съвет, както и просто да бъдат слушатели. Други източници на сила са осигуряването на средства за икономическа независимост, всякакви жестове на подкрепа и грижа към себе си, природа, терапия, спорт. Може да се анализира по-подробно ситуацията, когато жертвата се възстанови и възвърне известно доверие в себе си, например да се опитаме да разберем какви са причините в личната история на потърпевшия, които са привлекли подобна ситуация в живота му. Другите средства са терапевтични – подкрепа и вдъхване на сила, възстановяване на себестойността и себеоценката.
8. Колко време е възстановителният процес?
Различно. Най-опасното насилие НЕ е онова, което се вижда... Да разбереш подбудите за психическия тормоз и онова, което е привлякло подобна ситуация в твоя живот, наследството, което носиш от своето семейство, както и постепенното лекуване на травмата, означава да се освободиш от него.
Крайната фаза на терапия за мен е когато можеш да се довериш на себе си, че никога повече в живота си няма да допуснеш насилие.
