Защо прекаляваме с храната и къде можем да търсим решения?
Един разговор на Елица Великова с Лилия Илиева за списание “Ева”
Храната е първата ни връзка с майката и от там – несполучлив заместител на любовта и спокойствието в живота ни.
Ако при раждането бебето е отделено от майката, или майката не е на разположение да отговори на нуждите му, в детето се поражда усещането за тревожност. Първо се протяга с молба, после се гневи и накрая се отказва да иска и заключва способността си да получава.
Често, точно защото не сме способни да даваме на себе си и да получаваме в живота си, компенсираме с храна. Тя е бърз начин да се „снабдим“, но това не може да запълни емоционалната ни липса.
Много от нашите потиснати емоции се превръщат в симптоми на храненето. Чувството, че не сме желани или че сме били отхвърлени може да се прояви като анорексия. Тя често е симптом на потиснат агресивен импулс към майката. Подобна динамика се крие и зад хранителните алергии и непоносимости.
Булимията, от друга страна, се появява като реакция при децата към конфликти между родителите им. Дори те да не са разведени, когато детето се чувства заставено да избира страна, на съзнателно ниво става защитник или съюзник на единия родител, но на несъзнателно ниво ще изпита необходимост да бъде и до другия, отхвърления родител. Затова приема храна, но и я „връща“. Булимията често е опит да се справим с агресия, която съществува между родителите, и която не можем да „храносмелим“.
Цялата статия-интервю с Елица Великова по темата за хранителните разстройства и за някои от механизмите за справяне с тях, можете да прочетете в юнския брой на списание "Ева".