ДА ПОСРЕЩНЕШ ЖИВОТА
Онлайн курс за емоционална устойчивост
Какво е емоционална устойчивост и защо ни е нужна?
Емоционалната устойчивост, освен че включва разпознаването и назоваването на чувствата ни, е също така и позволението, което си даваме да ги разберем, изразим и съдържаме в тяхната пълнота. Накратко, нашето умение да присъстваме заедно с вътрешния си емоционален свят и същевременно да оставаме във връзка с другия.
Развиването на нашата емоционална устойчивост създава пространство, в което водим диалог с онези теми в емоционалния ни свят, които изглеждат неясни, неудобни и дори претоварващи. Така постепенно тези теми започват да придобиват нова форма и да разкриват своя потенциал да бъдат наш ресурс и отправна точка за по-пълноценен живот. Осъзнатото придвижване през нашите емоции влияе на качеството на връзките ни, в които можем да бъдем по-свързани и по-малко реактивни. Променя отношението ни към себе, предоставяйки разбирането и подкрепата, от които имаме нужда.
Чрез изграждането на тази вътрешна устойчивост можем да поканим обратно спонтанността и радостта, следвайки по-големи цели в живота си.
Защо ще изследваме точно тези емоции?
Естествено човешко влечение е да бъдем в поток с живота, да се радваме на себе си, на другите, на света около нас. Радостта не е нещо, което “постигаме” – тя се разгръща, когато в нас има достатъчно вътрешно пространство за нея.
Често това пространство е замъглено или притиснато под натиска на други емоции – естествен отклик на събития и взаимоотношения, които не сме могли да контролираме. Натрупани преживявания, с които в забързаното ежедневие рядко имаме възможност да се спрем, да ги огледаме и да се срещнем с чувствата, които те ни носят.
Отвъд трудността на тези емоции можем да се вслушаме в тях и да се свържем с техните послания:
- Гневът и страхът – за нашата сила и способността ни да се защитим;
- Вината – за състраданието, което ни задвижва и сближава;
- Тъгата – за връзката с това, което е било и остава ценно за нас;
- Срамът – за нашето истинско, творческо и пълноценно съществуване;
- Радостта – за свързването с живота и сбъдването на нашата цялостност.
Нашите емоции не са просто състояния – това са пластове от нашата идентичност. Разкривайки ги, ние си връщаме изгубени части от себе си и освобождаваме пространство за по-цялостно, живо и свързано присъствие.
Темите в поредицата
20 ноември 2025 г.
18:30 ч. - 21:00 ч.
ТЕМА 1: Да се завърнеш в силата си
Гневът и страхът като задвижваща сила за яснота в отношенията и вътрешна опора.
Гневът и страхът често са най-видимите и същевременно най-потисканите ни емоции. Те отразяват ситуации, в които нещо в нас се нуждае от защита – гневът се заражда, когато нашите граници са преминати, а страхът – когато усещаме уязвимост и опасност. Понякога едната емоция прикрива другата – или се припокриват в объркващ цикъл. Когато започнем да ги разграничаваме, да ги наблюдаваме, без да ги потискаме или да действаме от тях, можем да възвърнем усещането си за вътрешна сигурност. Тогава силата ни не е нападение или защита, а спокойно, ясно и стабилно присъствие в собствения ни живот.
11 декември 2025 г.
18:30 ч. - 21:00 ч.
ТЕМА 2: Да срещнеш себе си със състрадание
Когато вината се трансформира в зряла отговорност и ни дава свобода да вървим по свой собствен път.
Вината често се ражда от напрежението между две вътрешни потребности – да принадлежим и да останем верни на себе си. Преживяваме вината като тежест, задължение или неясно усещане, че нещо ни спира. Вината се задържа там, където ни е трудно да преосмислим дадени взаимоотношения, там където балансът е накърнен. Поглеждайки натам със състрадание, започваме да разграничаваме и разпределяме чуждата и да поемаме своята отговорност за случващото се в живота ни. Постепенно чувството на вина може да се трансформира в акт на зрялост, така че тя вече да не ни спира, а да ни помага да вървим напред – не от задължение, а с яснота, свобода и уважение към себе си.
15 януари 2026 г.
18:30 ч. - 21:00 ч.
ТЕМА 3: Да почетеш тишината
Тъгата като движение към осмисляне на края и тласък към живота.
Тъгата е знак, че нещо е имало значение. Тя идва, когато загубата ни докосва дълбоко – било то човек, връзка, посока или версия на себе си. Когато не ѝ отдадем място, животът ни сякаш започва да се втърдява, да се забавя. Тъгата винаги е там, където е имало много любов, но тя не е могла да се преживе по начина, по който ни се е искало. За да преминем през тъгата, има нужда да я почетем, да признаем присъствието ѝ и да си дадем възможност любовта към това, което сме загубили да потече отново. И тогава това, което е завършило, може да се трансформира в пространство за нещо ново, с което да продължим.
5 февруари 2026 г.
18:30 - 21:00 ч.
ТЕМА 4: Свободата да бъдеш себе си
Срамът като възможност да си върнем връзката с онова, което е истинско, живо и неподправено в нас.
Срамът е усещане, че нещо в нас е „неприемливо“, че така, както сме, не заслужаваме да бъдем видени или обичани. Той се появява рано – в опити да се впишем, да бъдем „достатъчни“, да не разочароваме, да сбъднем нечии очаквания. Постепенно започваме да крием, да се адаптираме, да се свиваме. Но зад срама всъщност стои нашата истинност, ранимост и жизненост. Там се крие потенциала на всички качества, които не са били подкрепяни да се проявяват. Когато се осмелим да погледнем към срама с нежност и разбиране, започваме да си връщаме мястото в собствения си живот – не като идеална версия на себе си, а като човек, който вече е достатъчен.
26 февруари 2026 г.
18:30 - 21:00 ч.
ТЕМА 5: Да посрещнеш живота, който те очаква
Радостта като естествено състояние, което се разгръща.
Радостта не е само еуфория или моментно вълнение – тя е дълбоко вътрешно съгласие да преживяваме живота в неговата цялост. Развивайки своя капацитет да се срещаме и с по-трудни чувства, в нас се разкрива пространство и за лекота, за удоволствие, за движение. Ако се вгледаме в живота пред нас отвъд останалите зад гърба ни стари истории, как изглежда този живот, какви цели си поставяме? Какво бихме сътворили и за какво бихме се отворили в живота си, ако можем да посрещаме и предизвикателствата в цялата им пълнота и радост?
Формат и участие
Всяка среща е онлайн и с продължителност около 2 – 2.5 часа. Структурата включва:
- кратко теоретично въведение към темата;
- насочени въпроси за саморефлексия;
- индивидуални практики за вътрешно изследване;
- телесна осъзнатост;
- възможност за споделяне.
За кого е подходяща поредицата?
- За хора, които искат по-дълбока връзка със себе си и другите.
- За тези, които усещат, че някои емоции остават потиснати или недоразбрани, а други завземат ежедневието им.
- За всеки, който иска да създаде повече яснота, лекота и истинност в живота си.
Какво ще получите?
- По-дълбоко разбиране на емоционалния ви свят.
- Нова перспектива към трудните емоции като ресурс.
- Умения за развиване на устойчивост да посрещата предизвикателствата в живота си.
- Повече чувствителност и свързаност в отношенията и пространство за лекота и радост.
Участие и цена
Възможно е участие в едно, няколко или всички събития.
- Цена за едно събитие: 80 лв./ 40,90 евро
- Пакетна цена за участие в цялата поредица: 350 лв. / 178,95 евро
Как да се подготвите за семинара:
- Осигурете си тихо и спокойно място, където можете да бъдете сами.
- Препоръчваме включена камера по време на семинара за по-пълноценна връзка. Микрофоните молим да са изключени, освен когато се включвате с въпрос.
- Най-добре е да използвате компютър или лаптоп, а не телефон.
- Пригответе си тетрадка/листи, химикал и цветни моливи.
Моля, бъдете точни – включете се няколко минути преди началото.
Ако нямате възможност да присъствате на живо, ще имате достъп до записа на събитието.
След семинара, влезте в сайта ни с Вашето потребителско име и парола, отидете на
Моят профил → Моите поръчки → Виж материали,
за да го гледате в удобно за Вас време.
За въпроси: info@artstherapyinstitute.bg или ☎ 08888 02383
За водещия:
Петко Милаков е фасилитатор на семейни и структурни констелации с богат опит в работата с вътрешни и външни конфликти. Той предоставя на своите клиенти подкрепа за достигане до конструктивни решения на предизвикателствата в техния личен и професионален живот. Петко завършва театрална режисура в Румъния и през последните 12 години развива практики, съчетаващи артистични методи и подходи за личностно израстване и терапия. Обучението му при психолога и арт-терапевт Елица Великова в Института за терапия и експресивни изкуства му предоставя задълбочени познания за работа с личностни процеси. Петко съчетава семейните констелации и медиацията с методи за изследване на скритите динамики в отношенията. Той подпомага личностното осъзнаване и посттравматичното израстване, като работи с теми като детски травми, загуба на близък човек, екзистенциални кризи и адаптационни предизвикателства. Основната му цел е да подпомага процесите, свързани с откриването на вътрешен баланс, фокусирайки се върху трансформацията на травмата в източник на енергия и сила.
В рамките на своята работа в Института за терапия и експресивни изкуства, Петко работи както индивидуално, така и с групи. Неговият подход съчетава телесни и терапевтични практики, които подкрепят хармонията между вътрешния свят и външната реалност, насочвайки своите клиенти към по-здравословни и осъзнати взаимоотношения.
