В Китай се срещнах с първият си AI- робот, който разнася храна по стаите в хотела. Много е мил, сам си вика асансьора, сам се качва по етажите, намира точната стая и прибира и парите. Преведоха ми, че казва: “Моля, запазете централното място в асансьора за мен. Радвам се, че мога да споделя пътуването си с вас”. Замислих се за бъдещето, което идва.
Китай е страна, в която нашироко и надалеч отсъстват чувствата. Да чувстваш е опасно. Защото току-виж се пробуди в теб някой порив за промяна- много по-безопасно е просто да се оплакваш или да набиеш детето си, или жена си.
Как мога сам да осигуря бизнесът ми да работи успешно и да се развива? Кой и какво е част от него? Какво кара системата на един независим предприемач да процъфтява?
Изграждането на увереност и себеуважение в детето, на първо място е свързано с усещането за доброта - да отглеждаме децата си така, че те да се чувстват добре отвътре- безусловно ценени, обичани и достойни, дори когато се държат “лошо”.
Има нещо много специално в ритрийтите навън. Те са място временно, на възможностите, убежище на личното щастие по трудния път между „би трябвало“ и „искам“. Само когато се измъкнем от познатото, от обичайните си роли и свалим няколко кожи на (нередна) вина, започваме да дишаме наново.
Себеуважението не може да се постигне без честната ни и обективна преценка за неуспехите ни- както втълпените ни от собствената ни критика, така и реалните провали. Всъщност няма как себеуважението да се достигне без уязвимост, себеприемане и автентичност.
