Ако нашите избори се ръководят от потребността ни да търсим признание от другите, ние се съгласяваме да живеем, следвайки очакванията на хора, които искат да бъдем "определен тип човек", което води до страдание и неудовлетворение, защото ни отдалечава от нашата истинска същност и потенциал.
В един момент натрупаните компромиси, незачитането на истинските ти желания, те карат да се усъмниш, да си кажеш: "Това ли е животът, който искам да имам? Това ли са ролите, които искам да изпълнявам? Това ли съм аз?". И това не е просто криза, а е избухване на цялата ти потискана свобода на желанията, само че в закъснял и компенсаторен вид.
