В Китай се срещнах с първият си AI- робот, който разнася храна по стаите в хотела. Много е мил, сам си вика асансьора, сам се качва по етажите, намира точната стая и прибира и парите. Преведоха ми, че казва: “Моля, запазете централното място в асансьора за мен. Радвам се, че мога да споделя пътуването си с вас”. Замислих се за бъдещето, което идва.
Как мога сам да осигуря бизнесът ми да работи успешно и да се развива? Кой и какво е част от него? Какво кара системата на един независим предприемач да процъфтява?
В Китай хората не задават въпроси към налагащите правилата, за да избегнат отчаянието, безсилието и безсмислието. Живеят с илюзията за това, че някой се грижи за тях, като деца, на които им се казва какво да правят. И се държат точно като такива- лоялни, защото са зависими, нарочно невежи, за да не страдат, послушни, за да оцеляват. Цената за това е обезличаването и обезценяването, които с всички пари на света не могат да бъдат компенсирани.
